Това е единствената публикация
на изследването за художника Жул Паскин.
За улеснение на читателя отделните глави
са представени като последователни документи.
Виж Архив на блога.

Всички цитати и позовавания на текста
да стават по установения
от Закона за авторското право ред.

4.12.2009 г.

Известни личности за Жул Паскин

Алехо Карпентиер*
САМОУБИЙСТВОТО НА ЕДИН ВЕЛИК ХУДОЖНИК
"Карталес", 27 юли 1930
/откъс/

... Някои критици, като Саваж например, го провъзгласяваха за "един от тримата най-големи в съвременното изкуство".
Но славата и известността не попречиха на неговата вътрешна трагедия. Прекалено умен, за да бъде суетен, прекалено изтънчен и одухотворен, за да постави творчеството си на второ място и да се отдаде на светски забавления с князе и херцози и да подражава на безполезния им начин на живот, Паскин осъзна един ден, че е стигнал до края... Бе изживял великолепно своят живот като млад мъж... Успехът започваше да го уморява. И наред с досадата, типична за всеки човек, познал щастието, възникваше и друга драма, много по-сериозна: той започваше да губи вяра в изкуството си... Делото му бе завършено и той не виждаше възможност да разшири тази територия, така широко наситена от произведения.
...
При друг случай разказах една история, свързана с живота на Паскин в Хавана...
По време на престоя си в Куба Паскин естествено тръгва на лов за местни типажи. Рисува с остро чувство за хумор "Селянина и неговата годеница", скицира амбулантни търговци, перачки, бездомни негърчета... Някакъв местен художник, който и досега се подвизава в тукашните академични кръгове, не може да си обясни интереса на Паскин към всекидневното. Един ден се обръща към него:
- Защо рисувате, г-н Паскин, тези типове, които излагат нашата култура?... Току-що е завършен строежът на Сентро Галего... Защо не нарисувате централния парк, а в дъното фасадата на красивото здание?
Паскин обичаше да хвали живописта на нашия Абела....
- Това е художник в истинския смисъл на думата... Дори прекалено художник. Когато греши, върши го поради излишък. Демонстрира техника. А двете най-големи опасности за живописта се крият в декоративността и в излишъка на майсторство. За щастие живописта на Абела не е декоративна, но понякога е прекалено дълбокомислена. Независимо от това, художникът е добре ориентиран и вече ни е дал доказателства от висока класа в очакване на едно сериозно дело.
Бедни Паскин! Ти се самоуби, понеже усещаше, че не ще можеш да надскочиш себе си като художник... Ти беше единствен свидетел на своята вътрешна трагедия, докато приятелите ти те покриваха с хвалебствия, а купувачите изсипваха златен дъжд върху ателието ти... Твоята смърт е невероятно красива! Нужно бе да притежаваш наистина голям дух, за да сториш това, което извърши... Приятелят ти Андре Салмон те разбра най-добре от всеки друг и затова думите, които се опита да произнесе на гроба ти, бяха удавени в ридания.


Георг Грос
ПАСКИН, ПОСЛЕДНИЯТ БОХЕМ
"Малко да и голямо не", Ню Йорк, 1946
/откъс/

Светлини... жужене на гласове... лятна вечер на булевардите Сент Мишел и Монпарнас...чужденци от всички националности по терасите... продавачи на фъстъци... 1924... дървета зеленеят, като че ли са боядисани, като ментата в чашите. Какъв парад! Граждани на различни държави се суетят и бутат, между тях и много американци.
(...) Групата в Le Jockey беше съставена от бедни музиканти. Именно тук видях Паскин отново. Той си проправяше път между танцуващите двойки. Беше нисък човек, облечен в черно, меката му шапка беше наклонена на една страна. Като че ли парализирани от алкохола, ръцете му висяха крехки, като кукленски. Всичко изглеждаше влажно през тежкия цигарен дим. Той беше щастлив. Той беше отнесен. Той искаше да е така. Той се забавляваше, потънал в тази интоксикация. Той отчаяно искаше да избяга далеч от нещо. Той знаеше, че светът вече беше започнал да помръква.
Беше ли това танцът на смъртта; последният танц на пеперудения, изпълнен със страх свят? Беше ли това танцът на сладките малки цветни пеперуди; на дебелите, едроглави пеперуди; на белите пеперуди, реещи се за последен път сред брилянтните светлини на Монпарнас под акомпанимента на странни американски синкопи?
Чашите с напитки блестяха. Жените ухаеха на свежи пъпки или разнасяха тежкия, сладникав мирис на умиращи цветя. Те омагьосваха със своята голота, точно както хиляди пъти ги беше рисувал ти, приятелю Паскин. Не бяха ли твоите картини нарисувани и поръсени с пудра от пеперуди? Но ти все още притежаваш жилото на иронията, ти, който изглеждаш като странно насекомо. Твоят собствен живот прилича на потрепваща пеперуда. Атмосфера като тази е твоят дом.
Твоите неуморни ръце са нарисували стотици скици, но ти не се интересуваш от тях. Те лежат разхвърляни по масите, столовете, навсякъде из твоето студио на булевард Монмартър, като прашни, ненужни листове хартия. Ти ги оставяш да паднат както птиците мъртвата си перушина.
Все още ясно мога да те видя седнал в Café du Dôme, правещ минутни рисунки върху парче вестник, оцветени с малко червено от мократа кибритена клечка и после нежно изпускащ цигарен дим върху тях. Може би рисуваш елегантни, малко неприлични сцени с невероятни си талант. Ние всички стоим около масата ти, гледайки с възхищение. Какъв майстор! Придружават те професор Орлик, моят бивш учител; художникът от немско-френски произход Леви – с басовия глас, баварецът Пол Тезинг, който почуква с бамбуковия си бастун по паветата; скулпторът Ернесто ди Фиори или шведът Нилс де Дардел. Понякога ще се присъединява и Матис, приличащ много на немски професор.
Но всичко това беше преди много, много време. Монпарнас още не беше “открит”. След това ти замина за Америка, която обичаш толкова много. Когато се върна, ние всички се бяхме променили. След последната война всичко беше много, много весело и диво. Но ние всички се бяхме променили. Често някаква мистериозна сила ще те изпрати някъде и ние ще научим, че Паскин е в Италия. Той “преоткрива Рафаел”.
Последния път, когато те видях – беше една от онези типични вечери – обикаляхме по познатите места до сутринта. Нови и нови приятели и съмишленици се присъединяваха към нас, защото ти винаги плащаше всички сметки. Ти хвърляше парите си като че ли бяха ненужни хартийки, но те някак си отново се връщаха в твоя джоб. Ти просто не можеше да се отървеш от тях. Аз седях до теб, главите ни плуваха в музиката и алкохола, и с твоя мек глас, за пръв и единствен път, ти разкри душата си. По някакъв начин това напомняше на лебедова песен.

След това, като че ли режеше мръсните краища на ръкавите си, ти си преряза вените.



Жорж Папазов
ПАСКИН!... ПАСКИН!... ТОВА СЪМ АЗ!
Женева, 1959 г.
/откъс/

... Преди да почне да пие, Паскин прилича на срамежливо дете, изчервяващо се заради грях, който не е извършило. В компанията на само един приятел той е тих и самотен. Но когато е заобиколен от тълпа и прекарва нощта в града, той се променя и става съвършено различен.
За съжаление, той празнува прекалено често и това съставя най-важната част от живота му, който е понякога тъжен, понякога героичен. Със своята несравнима щедрост и с парите, които харчи, той влияе на всеки и с лекота го въвлича в разюзданост.
Дълбоко в него живее духът на прадедите му. Произлязъл от най-старата раса на земята, Паскин е евреин – Скитника Евреин, без корен, гонен, преследван. Във вените му тече особения сок на бащината му кръв и както баща си Паскин е свързан с патриархалния семеен живот.
Това е странно, независимо, че е свързан с Космоса чрез работите си, Паскин често се опитва да скрие духа на традицията, която живее дълбоко в него и предпочита да се представя за нещо различно от истинската си същност. Така несъзнателно той се поставя в опозиция на самия себе си – с кръвта, която тече във вените му и със съвестта на неговата раса.
Може би затова работите му са толкова различни от тези на Шагал и Сутин, двама приятели художници, които също са евреи. Може би в тази раздвоеност на духа трябва да се търсят корените на трагедията на Паскин, или поне на част от нея. Несъзнателно, той влиза в директен конфликт със самия себе си – с това, което е все още еврейското в него.



Ърнест Хемингуей
С ПАСКИН В КАФЕ ДЮ ДОМ
"Безкраен празник", 1960 г.
/откъс/

... Влезнах и седнах на една маса заедно с Паскин и две негови моделки, които бяха сестри. Паскин се беше приближил към мен, докато стоях на тротоара на улица Деламбeр и се чудех дали да пийна нещо или не. Паскин беше много добър художник и беше пиян; сериозно, умишлено пиян. Двете моделки бяха млади и хубави. Едната беше много тъмна, дребна, добре сложена, с измамно крехък морал. Другата приличаше на дете и беше глуповата, но приятна по един по детски нетраен начин. Тя не беше толкова добре сложена като сестра си, но онази пролет изобщо не видях тяло като онова на тъмнокосата.
- Добрата и лошата сестра, каза Паскин. Имам пари. Какво ще пиеш?
- Една половинка, поръчах на келнера.
- Поръчай си уиски. Имам пари.
- Обичам бира.
- Ако наистина обичаш бира, щеше да бъдеш в "Лип". Предполагам, че си работил.
- Да.
- Върви ли?
- Надявам се.
- Браво. Радвам се. И все още всичко ти се услажда?
- Да.
- На колко си години?
- На двадесет и пет.
- Искаш ли да я чукаш?, той погледна към тъмната сестра и се усмихна. Тя има нужда от това.
- Ти вероятно достатъчно си я чукал за днес.
Тя ми се усмихна с отворени устни. – Той е немирен, каза тя. – Но е добър.
- Можеш да я заведеш в ателието.
- Не прави свинщини, обади се русата сестра.
- Кой говори на теб?, попита я Паскин.
- Никой.
- Нека да се чувстваме удобно, каза Паскин. – сериозният млад писател и приятелски настроеният мъдър стар художник и две красиви млади момичета с целия живот пред тях.
Ние седяхме там и момичетата отпиваха от питиетата си и Паскин изпи още един коняк, а аз пиех бирата си; но никой не се чувстваше добре освен Паскин. Тъмното момиче беше неспокойно, то обърна профила си на показ, позволявайки на светлината да драска вдлъбнатите планове на лицето й и показвайки ми гърдите си, скрити под черния пуловер. Косата й беше подстригана късо и беше мазна и черна като на ориенталка.
- Позираш цял ден, каза й Паскин. -Трябва ли сега да показваш пуловера си на цялото кафене?
- Доставя ми удоволствие, отговори тя.
- Приличаш на кукла от остров Ява, каза той.
- Не и очите, рече тя. – По-сложно е.
- Приличаш на бедна малка извратена кукла.
- Може би, каза тя. – Но жива. Ти не можеш да се похвалиш със същото.
- Ще видим.
- Добре, каза тя. – Обичам доказателствата.
- Не си ли получила никакви днес?
- О, това ли, каза тя и се обърна да улови последната вечерна светлина върху лицето си. – Ти беше просто развълнуван от работата си. Той е влюбен в платната, обърна се тя към мен. – Това също е вид перверзия.
- Ти искаш аз да те рисувам и да ти плащам, и да те чукам, и да си запазя мозъка ясен, и да бъда и влюбен в теб, каза Паскин. – Ти, бедна малка кукличке.
- Вие ме харесвате, нали господине? – попита ме тя.
- Много.
- Но сте прекалено голям. – каза тя тъжно.
- В леглото това няма значение.
- Не е вярно, каза сестра й. – И вече се уморих от този разговор.
- Виж, каза Паскин. Ако мислиш, че съм влюбен в платната, утре ще те нарисувам с водни бои.
- Кога ще ядем? – попита сестра й. – И къде?
- Ще вечеряте ли с нас? – попита чернокосото момиче.
- Не, ще вечерям с приятелката си.
- Трябва ли да тръгвате?
- Трябва и искам.
- Тръгвай тогава, каза Паскин. – И не се влюбвай в пишещата машина.
- Ако това се случи, ще почна да пиша с молив.
- Утре акварел! – каза той – Добре, деца мои. Ще пия още едно и после ще ядем където кажете.
- При "Викинга". – каза тъмното момиче.
- Съгласна съм. – присъедини се сестра й.
- Добре. – съгласи се Паскин. Лека нощ, млади човече. Спете спокойно.
- Вие също.
- Те ме държат буден. – отговори той, – Никога не спя.
- Тази нощ спете.
- След "При Викингите"? Засмя се той и шапката му се изхлузи на тила. Приличаше повече на герой от Бродуей от края на миналото столетие, отколкото на талантлив художник, какъвто всъщност беше, и след това, когато той се обеси, обичах да си го спомням така както го видях онази вечер в Кафе ди Дом. Казват, че семената, на това, което ще направим са в нас, но винаги ми се струва, че при тези, които си правят шеги с живота, семената се покриват с по-добре наторена почва.



Иля Еренбург
" Хора, години, живот", 1964, книга Трета, глава 25
/откъс/

Запознах се с Паскин чрез Мак Орлан през 1928 г., ако не ме лъже паметта. Вечеряхме в малък ресторант в Монмартър. Вече познавах и харесвах рисунките му, така че го наблюдавах с нескрито любопитство. Лицето му беше на южняк, може би италианец. За художник, той беше направо краен в елегантността на облеклото си: тъмно син костюм, черни лачени обувки и макар че това не беше модно по онова време – бомбе. По време на вечерята той мълчеше. Говореше само Мак Орлан – за последната война, за гигантския растеж на градовете, за светлините на площад Пигал, за сенките, скитащи се под черните мостове. Той наричаше това "нов романтизъм". Паскин слушаше, след това взе менюто на Мак Орлан и започна да рисува върху него: мен и гола жена. Донесоха кафето и коняка. Паскин изпи своя коняк така както ние руснаците пием водка – на един дъх, и веднага се оживи: "Романтизъм?", присмя се той. "Глупости! Това е катастрофа. Защо да строим художествени училища от лайна? Има стотици бордеи на площад Пигал. Това е едно. Мъжете, спящи под мостовете са като другите – дай им легло и те ще гласуват и в неделя ще ходят на църква. Не си заслужава да обличаш хората – модата се променя. По-добре е да ги събличаш – един гол пъп ми казва много повече от една дреха. Ако искате мнението ми – романтизмът е глупост." Той обърна друга чаша и друга черта от характера му се показа на бял свят: шумният кавгаджия Паскин, прочут със своята аморалност. Не знам защо, но в този момент си мислех за Модилиани, моят приятел от младостта ми.
По-късно, когато срещах Паскин – понякога сериозен, понякога тъжен, дори срамежлив, осъзнах, че първото ми впечатление е било вярно – той беше като Модилиани. Може би това се дължеше на неговите внезапно променящи се настроения – от изключителна резервираност и мълчаливост, родена от съсредоточаването в работата – до разюзданост? А може би също на неговата страст да рисува върху всяко късче хартия? Или може би на факта, че макар и винаги заобиколен с хора, и двамата си оставаха големи самотници.
Паскин пристига в Монпарнас, след като разтърсилата Париж трагедия с Модилиани е отзвучала. Други нещастия се случват далеч от Ротондата. Той се взривява изведнъж и прекалено късно, като звезда, която е загубила пътя си. Би било добре ако се бяха срещнали с Моди; те биха се разбрали. Но по това време Паскин е далеч – във Виена, Мюнхен и Ню Йорк.

Той живееше като скитник. В Париж принадлежеше на различни кръгове: можеше да бъде видян с писатели и художници като Дерен, Вламенк, Салмон, Мак Орлан, сюрреалистите. В друг случай той изчезваше в различен свят, пиейки с циркови артисти, проститутки и мошеници. Всеки знаеше, че Паскин е известен художник, че работите му се излагат в музеите, но той късаше рисунките си, пак рисуваше и пак ги късаше...Много малко хора знаеха откъде идва, какво е правил 40 години от живота си, има ли родина, дом, семейство.
Истинското име на Паскин е Юлиус Пинкас и е роден в малкия дунавски град Видин, България. Син е на търговец, евреин-сефард /като Модилиани/; предците на Паскин живеели в Гренада и били прогонени от Фердинанд Католик през 1492 г. Историята на рода му е дълга. През 1945 г. бях в София и на една вечеря бях сложен да седна до бивш партизанин, който не говореше руски. За моя изненада ние се разбирахме на испански. Той също беше... сефард. Като дете Паскин е говорил испански и български с приятелите си от улицата. Наскоро получих писмо от България от един съученик на Паскин. Той ми изпрати снимка на къщата, където Паскин е получил своите първи уроци.
Паскин отива във Виена да учи живопис. В Мюнхен работи за "Симплицисимус"; изминава целия път до Америка, където открива какво значи да си беден. След това парите започват да текат. Той ги харчи светкавично, със случайно срещнати хора, ходи на абсурдни партита, покрива моделите си с подаръци. Изглежда, че ако той не вярваше на късмета си, тогава не е имал достатъчно самочувствие: често говори с презрение за работите си.
Веднъж ме покани в ателието си: "Ще дойдат някои приятели..." Още преди да влезнем, чухме шума, изливащ се през прозореца. Имаше прекалено много приятели; дори стълбите бяха пълни с хора, държащи чаши. Гостите лежаха и седяха върху рисунките му. Румбата звучеше силно: приличаше на танцувален салон.
Спомням си ателието му, онова на булевард Клиши: грозни прашни канапета и възглавници, върху които Паскин разполага моделите си, неразбория, празни бутилки, увехнали цветя, книги, дамски ръкавици, изсъхнали палитри; но на статива – две голи женски тела. Цветовете на Паскин са винаги приглушени, с понижена тоналност; като че ли преждевременно са потъмнели – още преди да бъдат завършени.
На какво се дължеше неговата репутация на чувствен и еротичен човек? Несъмнено, най-явното нещо е, че той винаги рисува голи женски тела; фактът, че той винаги се появява със свита от жени е също объркващ. Той беше истински романтик, който се влюбва по един старомоден начин и който се чувства беззащитен пред обекта на своята любов. Ако съзерцаваме рисунките му, ще видим, че те излъчват повече отчаяние, отколкото чувствено удоволствие. Всички тези момичета с техните къси, пълнички крака, с четящото се унижение в очите им, както счупените кукли в странната болница за кукли, която видях в Неапол.
Изненадващо е също така, че той е бил в сърцето на артистичните спорове, школи, течения, без да показва, че ги забелязва; Синят Конник, Кубистите и шумните сюрреалисти не са го впечатлили. След като прочете в едно списание, че го представят за вожд на Парижката школа, в която няма Парижани, а дори няма и французи, Паскин се изсмя и предположи, че критиците трябва да измислят нова тенденция "пенто-ортоксенофагизъм", или изкуството на директното изяждане на чужденци, по пет наведнъж! /of ingesting foreigners directly, by fives/.

Списък на карикатурите в "Симплицисимус"

Der Festbraten, 14.03.1905
Variété, 11.04.1905
Rumänisches Volkslied, 2.05.1905
Die Zote, 19.09.1905
Der Art
Nach dem Kongress
Eine Familie
Mädchenhandel
Zeitungsnachricht
Aus hohen Kreisen
Zeichnung
Gewissensbisse, 22.01.1906
Ein Praktiker, 5.02.1906
Zeichnung, 02.1906
Berliner Kritiker, 26.02.1906
Die Nationaleigentümlichkeit, 9.04.1906
Ehedramen, 23.04.1906
Ein aufrichtiges Mädchen, 21.05.1906
Berliner Nachtcafé, 2.07.1906
Offenherzig, 16.07.1906
Häusliches Glück, 23.07.1906
Begegnung, 30.07.1906
Fremdensaison, 6.08.1906
Zigeunerkapellen, 27.08.1906
Erkannt, 17.09.1906
Die Stütze der Familie, 15.10.1906
Die Glückliche Braut, 19.11.1906
Russisches Idyll, 26.11.1906
Lieferanten. 3.12.1906
Referenzen, 3.12.1906
Träumerei, 3.12.1906
Mitleid, 4.02.1907
Ästhetik, 18.02.1907
Trübe Erfahrungen, 25.02.1907
Die Freude des Sizilianers, 11.03.1907
Gemütsmenschen, 6.05.1907
Sonntagsweihe, 12.05.1907
Unter Kollegen, 27.05.1907
Mädchenhandel, 26.08.1907
Eistenzfragen, 23.09.1907
Die Geheimnisse der Adlervilla, 11.11.1907
Paarzeit, 16.03.1908
Im Wonnemond, 15.05.1908
Soirée am Serbischen Königshof, 26.10.1908
Ein Hartes Wort, 1.02.1909
Ein Schwärmer, 26.04.1909
Schlagworte, 14.06.1909
Pech, 16.08.1909
Verhängnis, 30.08.1909
Idyll, 4.10.1909
In der Kaschemme, 18.10.1909
Schrittmacher, 6.12.1909
Falschmünzer, 3.01.1910
In Sichereit, 21.02.1910
Die Entvölkerung der Friedrihstrasse, 21.03.1910
Lehrzeit, 11.04.1910
Die Macht der Liebe, 11.07.1910
Heimlichkeiten, 1.08.1910
Im Bordel, 29.08.1910
Unter Kollegen, 5.09.1910
Konjunktur, 3.10.1910
Manuels Getreue, 7.11.1910
Französische Regierungssorgen, 14.11.1910
Das Opferlamm, 5.12.1910
Standpunkt, 9.01.1911
Licht und Schatten, 13.02.1911
Prekäre Lage, 8.05.1911
Präzisierung, 11.08.1913
Anerkennung, 6.10.1913
Vebrecher-Gotha, 8.12.1913
uasi Una Fantasia, 26.05.1920
Polnische Freiheit, 1.04.1920
Alarm im Freudenhaus, 9.08.1922
Razzia, 14.06.1926
Der Bankkassier, 28.06.1926
Pferdemarkt in New York, 12.07.1926
Männliche Betrachtung, 30.08.1926
Fern in Süd, 20.09.1926
Fahrendes Volk, 15.11.1926
Früchtchen, 29.11.1926
Im Wandel der Zeit, 30.06.1927
Die Polizei ist dem Mörder auf der Spur, 9.09.1929

Завещание

Завещанието на Паскин


Това е моята воля:

Оставям банковата си сметка (Society General, Rue Edward III) и цялото съдържание на ателието ми, булевард Клиши 36, също така рисунките, платната и сандъците, които се съхраняват в Ню Йорк и на които г-жа Едит Халпърт, 113 W 13-та улица, знае местонахождението и Нюйоркският художник Ууд Гейлър има ключа,
На Люси Крог, 3 Rue de Val-de-Grace
И Ермин Л. Картен (Ермин-Давид)

Жул Пинкас
С приятелски поздрави Паскин









Кратко описание на имуществото на Паскин[1]

17 маслени картини от Паскин, номерирани от 1 до 17
383 акварели, рисунки, офорти и литографии от Паскин, номерирани от 18 до 400
1 рисунка с номер 40
1 папка, съдържаща 166 акварели и рисунки от Паскин
1 папка, съдържаща 220 акварели и рисунки от Паскин
91 репродукции на работи на Паскин
2 маслени картини от Gus Mager
1 литография от Бидъл
1 офорт от Пеги Бейкън
1 картина от Indian
1 литография от Бидъл
1 рисунка от Klitgaard

- - -

Съобщение за възпоменателната изложба за Жул Паскин

22 декември 1930

Съобщение за пресата

От галерия Даунтаун
113 W 13-та улица
Ню Йорк, Ню Йорк

Възпоменателната изложба с работи на Жул Паскин ще бъде открита на 3-ти януари в галерия Даунтаун, 113 W 13-та улица, Ню Йорк. Това ще бъде най-изчерпателната негова изложба, правена в Ню Йорк и ще включва примери от всички нива на разностранния талант на Паскин... живопис, акварел, пастел, рисунки, скици, литографии и оригинални илюстрации.
Жул Паскин, една от най-живописните и популярни фигури на артистичния живот на два континента, миналата година почина в Париж.
Роден в България преди 46 години, той прекарва детството си в долината Левант, учи във Виена и Берлин; в зрелите си години е считан за френски художник, но може би именно в Америка има най-голямо влияние. Няколко години, преди да почине, той става американски гражданин, но много преди това той се асоциира като много близък с американското изкуство. Един от най-щедрите и контактни хора, той събира около себе си много от най-добрите млади художници и чрез тях упражнява дълбоко влияние върху най-виталните елементи на съвременната американска живопис.
Г-н Франк Крауниншилд в своя предговор за каталога на галерия Даунтаун пише: “Макар че Паскин рано получава признание в Европа, в неговите работи има странно и тревожно напрежение, което за известно време обърква и безпокои критиците в Америка. Той смятат, че той е прекалено чувствен в палитрата си, прекалено фибрилен в начина, по който изглежда. Те разбраха неправилно, дори в случаите, когато не са проявявали недоверие, този толкова изящен и изискан еротицизъм. Ключът към тези притесняващи елементи в изкуството на Паскин вероятно трябва да бъде намерен силно подправената расова сила, смесеният модел на това, което Мендел би нарекъл “наследствена мозайка”.
Наследството на Паскин дълбоко повлиява изкуството му. То се връща назад към източното Средиземноморие, към старата като света и приветлива култура на Левант. В неговите работи няма фанфари или шумна драма. Както музиката на Левант, то е ласкаво и лирично, но и дълбоко докосващо, притежава красива лекота на докосването в рисунката и светлина, които могат да заблудят някои хора и да ги накара да повярват в неговата слабост. Работите на Паскин са силни без да парадират със своята сила. Те са духовити и проницателни. Биха могли да бъдат хапливи, ако Паскин искаше да бъдат такива, но той рядко искаше, тъй като той беше един от най-милите и човечни сред художниците. Той обичаше живота във всички му проявления. И той го записваше с разум и ръка, чувствителни към най-неуловимите промени на характера, оттенъка или посоката.
Паскин беше откривател и художниците първи оцениха тази забележителна дарба. Въпреки че изкуството му си остана деликатно и много лично и обръщайки се най-напред към всички творци, в него имаше елементи от толкова дълбока човешка топлота, че бързо получаваше общо признание.
Изкуството му беше прието от най-взискателните американски колекционери и спонсори, и много от тях, включително Mrs. John D. Rockefeller, Mr. Frank Crowninshield, Mr. A. Conger Goodyear, Mr. Adolph Lewinsohn, Mr. Carter Harrison от Чикаго, Mr. Richard Brixey, също така и художниците Robert Laurent, Wood Gaylor, Emil Ganso, Ernest Fiene, предоставиха картини, за да направят изложбата в галерия Даунтаун наистина представителна за чувствителния, разнообразен и възхитителен поглед на Паскин към живота на нашета епоха.
Посещението за пресата е на 2-ри януари, понеделник.

Кореспонденция с Едит Грегор Халпърт

24 февруари 1928

Уважаеми г-н Паскин,
След няколко напрази опита да се свържа с вас по телефона, съм принудена да използвам този по-сигурен метод на комуникация.
Първо, нека ви благодаря за изключително приятната вечер, прекарана на вашето парти. Надявам се, че няма да се унижа, ако кажа, че прекарах прекрасно.
Второ, как и кога можем да имаме някои от вашите работи в галерията? Няколко от нашите клиенти ни питат дали можем да осигурим ваши картини и рисунки, но поради впечатленито, че вие сте “вързан” с друга галерия, ние се колебаехме дали да повдигнем този въпрос. Скоро научихме, че сте на “свободна практика” и ето ни сега.
Бихти ли ни казали какво ви е отношението по този въпрос? Защо не минете насам за питие някой следобед или вечер, за да можем да дискутираме този въпрос подробно.
Приемете моите най-добри пожелания,
Искрено,
Едит Халпърт

лятото на 1928г.
галерия Даунтаун, Монпарнас

* * *

Скъпи дами,
Отдавна не съм чувал нищо от вас. Вие изчезнахте след нощта на 14-ти юли и аз бях много разтревожен, мислейки, че може да сте отвлечени от някое японско момче или от чернокожа жена. Радвам се да науча, че сте се прибрали безпроблемно у дома от вашите пътувания. Разбира се, вие се сещате за мен само по бизнес, но така или иначе аз все още ви обичам и нямам нищо против. Знам, че би било проблем за вас да отнесете със себе си някоя моя картина (нямам малки) за Щатите. Така че, моля, обърнете се съм към Robert Laurent да ви покаже маслата, които уставих при него. Изберете каквото искате. Аз бих предложил картината с момиче в зелена рокля (седнало) с ботуши на краката и една от двете модни композиции, които вече са рамкирани. Надявам се, че сте доволни и си мислите само хубави неща за мен. Желая ви много успешна и приятна зима. До скоро виждане! Не ме забравяйте! Не си подстригвайте косата! Ще бъда там много скоро, след кратко пътуване до Испания! Целувки на Поп Харт!
С приятелски поздрави Паскин

* * *

(без дата, вероятно 1928г.)

Уважаема г-жо Халпърт,
Вчера минах през галерията малко след 6 часа. Бях останал с впечатлението, че е отворено до 7. Не исках да звъня на звънеца, защото си помислих, че може би сте на вечеря. Очаквах да се върнете около 8 и междувременно се помотах наоколо. Но се почувствах много глупаво с моите пакети и се върнах обратно в къщи в Бруклин.
Ще дойда понеделник или вторник около 9 часа вечерта.
Забравих да ви кажа колко много се зарадвах на вашето писмо. Не знаех, че рисувате толкова добре и с такава прилика!
Поздрави на г-жа Голдсмит,
Паскин
* * *

29 септември 1928

Скъпи Паскин,
Трите части на вашто писмо с продължение пристигнаха и ние сме очаровани от перспективата да имаме две картини от вас при положение, че не можем да имам вас самия.
Ужасно сме разочаровани, че се видяхме за толкова кратко в Европа. Прекарахме малко време в Париж, но нямахме късмета да бъдем отвлечени, както проракувате. Както и да е, независимо от всичко, прекарахме “първокласно”.
Чакаме с нетърпение да дойдете в града и фанатично избягваме бръснарите с оглед на вашите съвети. Междувременно бихте ли ни пратили цените на двете картини, които ще вземем от Робърт? Изложбата ни се открива през следващите няколко дни. Много е важно да имаме тази информация.
Бии, Поп и аз ви изпращаме много любов и целувки.
Искрено,
Едит Халпърт

* * *

1 февруари 1929

Драги Паскин,
В името на изкуството, оставям гордостта си на страна, и ти пиша. Ти пренебрегна моите предишни писма, някои от които бяха много добри. Как можахте!
Картината, която имахме в изложбата – “Париж, нарисуван от американци”, все още няма цена и ние не смеем да поставим, за да не направим някоя грешка. Пращам ти отделно снимка на тази картина, за да знаеш за какво говоря. Моля, нека да получим цената на тази, както и на онази, която наричаш “Композиция”, която взехме от склада на Робърт.
В нашата настояща изложба от рисунки на осем американски майстори, ние бяхме просто задължени да наемем, изпросим и откраднем някои от твоите рисунки. De Hauke и Woyhe ни помогнаха и ние продадохме една от работите на г-н Woyhe за 350 долара.
Естесвено ние бихме предпочели да продаваме за теб и затова се надяваме, че можеш в някакъв амбициозен момент да пакетираш някои рисунки и да ни ги пратиш по пощата. Убедени сме, че ще направим продажби, тъй като наши клиенти искат да имат Паскин в колекциите си и ние предпочитаме да продаваме директно от художника.
Сега планираме разширение на галерията и може би ще имаме Изложба на Паскин там? Какво мислиш за това?
Сега след като свърших бизнес задълженията си, как си? Как преживяваш и защо не дойде тук? Липсваш на всички ни и се надяваме, че най-накрая ще преодолееш страха си да се върнеш.

Искрено твоя,
Едит Халпърт
* * *

март 1929

Скъпи дами,
Аз съм искрено много засрамен, че не отговорих на писмата ви. Основната причина е, че мислех да съм отдавна в Ню Йорк. Очаквах да замина на 5-ти ноември. Но точно преди да тръгна получих предложение от от галерия Бернхайм Жьон и накрая стигнахме до много хубаво и удобно споразумение. И тъй като ми правят голяма изложба през март, трябваше да остана. Но се надявам да бъда в Ню Йорк в края на април, най-късно в началото на май. Да се заемем с бизнеса. Аз не получих снимка на картината, за която говориш. Моля, прати я. Предполагам, че е момиче със зелена рокля, седящо, с ботуши на краката, нали?
Всички картини, които правя, принадлежат на Бернхайм Жьон, но аз имам правото да продавам работи в Щатите, които съм нарисувал там на техните цени и давайки им, разбира се, комисионна. Цената на картината с момичето с ботушите или на друга с подобен размер ще бъде 2000 долара за нас (вие трябва да си сложите вашата комисионна върху тази цена). А колкото за композицията, не знам коя имате. Моля, пратете ми снимка или скица.
Ако имате ценители, можете да вземете и другите работи, които са останали в ателието на Робърт (не пакетите с рисунки в неговия сейф, за тях – по-късно, когато дойда). Просто трябва да платите цените, които ви пиша. Нямам право да поставям други, по-ниски. Те са точно тези, които Бернхайм Жьон иска за моите последни работи. Също бих искал да ми изпращате от всяка продадена работа – рисунка или картина – много добра снимка за моя сметка, тъй като те ги искат.
Сега новините. Много странно тази година новогодишната нощ продължи до края на януари и след това дойде Карнавала и моят дроб се разпадна на парчета. Така че сега ям само нудели, зеленцуци, сготвени само с вода, готвени плодове и много вода. Наистина нямам нищо против. Живея в напълно нова кожа. Ставам толкова хубав, стеснителен, чист и целомъдрен, че започвам да се харесвам. Често виждам семейство Fienes. Ходихме на много партита заедно. Изглежда че много им харесва в Париж. За нещастие до сега нямат късмет с времето. Това е най-студената зима от 40 години. Много тежко за Ню-йоркчани, привикнали на парно и слънце.
В края на месеца очакваме Ганзо. Ако имате време, моля, пишете ми някои клюки от Ню Йорк. Кажете на Робърт, че ще му пиша много скоро и че имам някои новини за него, които със сигурност много ще го заинтересуват. Къде са книгите на Поп, за които се абонирах? Моля, пратете ги и аз ще ги покажа наоколо. Много поздрави на всички приятели! И целувки на двете Даунтаун дами!!! Паскин

* * *

29 март 1929

Скъпи Паскин,
Всички ние сме много разочаровани, че от известно време не идваш в Ню Йорк. Но сме много радостни за договора с Берхайм Жьон. Късмет и се надяваме изложбата ти да има голям еспах. Ела през май.
Този следобед планирам пътешествие до Бруклин и ще взема със себе си някои от картините в ателието на Робърт. Ще ти пратя скици на тези, които бихме искали да имаме в галерията и всяка скица ще има идентификационен номер.
След като получиш скиците, моля те, прати ни списък с номерата и нетните цени. Това са цените, които искаш да получиш извън нашата комисионна.
Във всичките ни сделки с галерии или художници, чиито работи се контролират от галерията, ние получаваме комисионната от галерията, така че продажната цена да остане същата, но дилърът плаща за продадената работа. Не мислиш ли, че това може да бъде направено от Бернхайм Жьон? Сигурна съм, че Valentine и другите галерии имат такива уговорки с френските дилъри и ще ми бъде трудно да продавам на по-високи цени. Моля те, виж дали подобна договореност не може да бъде постигната. Ако искаш, можем да комуникираме директно с Бернхайм. Ще бъде по-добре ако получим информацията от теб, тъй като имаме двама или трима клиенти, чакащи за твоите картини и бихме искали да осъществим продажбите колкото се може по-скоро.
Вярвам, че ти писах неотдавна за продажбата на пастела “Глава на момиче”, която направихме за колекцията на Preston Parrison в Лосанжелиския музей. Когато получим и последното плащане по тази продажба, ще ти пратя чека. Това, разбира се, е преди договора ти с Бернахайм, тъй като продажбата е направена преди няколко месеца.
Ободряващо, ти имаш достатъчно голяма компания във “водната” бригада. Добрите черни дробове стават все по-редки и много скоро художник, живеещ-при-добри-условия, ще бъде рядкост. Това е може би причината, поради която все по-малко американски художници прекосяват Атлантика. Дори добрият коняк не може да ги привлече. Очаквам с нетърпение да видя “новата кожа”. Може би ще ми напомниш предпочитанието ми към някои хора, стеснителни, чисти и целомъдрени.
Как са семейство Fienes? Макар че са се обаждали на някои от нашите приятели, аз не съм получила и дума от тях. Моля, припомни им, че съществувам.
Има много малко клюки в артистичния свят. Сезонът беше скучен и скромен. Единственото, което изглежда интересува творческите елементи, е “получаването на пари” и единственото събитие, което предизвиква тръпка, е продажбата.
“Поп” Харт е в Африка и ни изпрати много самодоволни снимки в униформата на първи помощник-капитан. Книгата му има огромен успех и много скоро “поп” ще бъде прекалено високо, за да го стигнем. Между другото, твоите две копия бяха изпратени преди време и ти със сигурност вече си ги получил.
По-долу е адресът на Бидъл. Виждам го доста често.
Джордж Бидъл
4 E 9-та улица
Ню Йорк, Ню Йорк
Всички наши стари приятели питат за теб и искат да бъдат припомняни на Паскин .....(не се чете – б.пр.).
Бии и аз ти пращаме любовта си. Пиши скоро.
Искрено твоя,
Едит Халпърт

* * *

20 септември 1929

Скъпи Паскин:
Изпращам ти писмо от Манхатънската складова компания, така че да нямаш повече проблеми по този въпрос.
Платихме сметката, както пожела, и ще се погрижим за всички бъдещи детайли във връзка с нея.
Приключих тази важна кореспонденция и независимо от всичко се прибрах в къщи в добро състояние и сега съм обратно на работа. Има толкова голяма активност в артистичния свят тези дни, че това ни държи приятно обнадеждени и очакващи. Всички художници са все още далеч, в чужбина или в провинцията, докато колекционерите и търговците се занимават с изкуство в горещия град, правейки пари за тях – и за себе си. За съжаление, има много малко клюки в града в момента. През следващите две седмици очаквам да чуя някои интересни истории, когато художниците започнат да се завръщат у дома. Ако са много добри, ще ти ги разкажа в детайли.
Как се чувстваш и преживяваш? Люси излезе ли от болницата и чувства ли се добре? Моля те, предай й моята любов и й кажи, че следващия път, когато съм в чужбина, се надявам да имам възможност да разговарям с нея на френски, който тя може да разбере.

Всички се подготвяме за твоето завръщане. Пиемонт зарежда избата си и контрабандата с алкохол е по-бурна от всякога.
Най-добри пожелания.
Искрено твоя,
Един Грегор Халпърт

* * *

21 ноември 1929

Скъпи Паскин:
Всеки път когато чуя корабна сирена си мисля за твоето предстоящо посещение и се чудя кога наистина пристигаш в този контрабанден град.
Междувременно трябва да ти кажа, че продадохме “Испанско момиче” и няколко от твоите малки рисунки, които взех с мен от Европа. Получихме предложение за твоята картина “Mary Lubin” за 1800 долара, но тъй като ти веднъж каза, че искаш чисти 2000 долара, не приехме. Все още бихме могли да осъществим продажбата, ако ни предложиш по-ниска продажна цена за тази картина. Изглежда малко несъразмерна като цена, след като образуваш цените си на базата на инчове или сантиметри. В този смисъл цената може да се намали още. При всеки случай, моля, пиши ми какво да правя с тази картина.
Също така бихме искали да вземем рисунки от твоя приятел Пиер Крог. Не знам нито адреса му, нито името на дилъра му в чужбина, но имам желание да взема около 4 негови рисунки с мастило, молив, креда или акварел. Ще платим за тях кеш ако е необходимо или ако той се съгласи ще бъде много добре да ги получим на консигнация. Ще ти бъдем много благодарни ако можеш да направиш нещо в тази връзка.
Как е Люси? Надявам се, че се чувства добре и щастлива и ще може да те придружи на много желаното (от нас) пътуване.

Както ти предложи, пазим парите ти до твоето пристигане тук. Ако решиш нещо друго, моля уведоми ни.
Обичаме те.
Искрено твоя,
Е. Г. Халпърт
* * *

11 март 1930

Скъпи Паскин:
Толкова отдавна се надяваме на твоето посещение, а ти си все още от другата страна. Най-накрая ние се отказахме от надеждите си, че ще се върнеш през този сезон.
Моля те, уведоми ни какво да правим с парите ти. Продадохме няколко от твоите картини и имаме на твоя сметка доста пари. Също така поддържаме сметката за склада и днес платихме на компанията пълната сума.

За твоя информация продадохме: “ Две момичета”, рисунка, “Испанско момиче на пейка”, акварел, “Пристанището в Хавана”, акварел. Ако искаш, можем да ти пратим подробна информация за настоящето състояние на сметката ти.
Току що чухме, че изложбата ти при Кньодлерс е открита и със сигурност ще си направя труда да я посетя. Надявам се, че е скандално успешна и че ти наистина ще дойдеш скоро.
Надяваме се скоро да те видим.
Искрено твоя,
Един Грегор Халпърт

* * *

Април 1930
Скъпи дами,
Благодаря за писмото ви с подписи от всички момчета. Предайте им моите целувки. Нямах време да ви отговоря веднага, но сега разполагам с много свободно време. Хванах ЗАУШКА. (Моля, не се плашете. Ако има някакви микроби в това писмо, няма да им бъде позволено да влезнат в Щатите. Минах писмото с четка и Eau de Vittel). Освен първите няколко дни, не беше толкова зле, но трябва да стоя под карантина три седмици, в една стая, без посещения. Не виждам никого освен сестрата и Люси, която ме храни, но тя също трябва да стои надалеч от другите хора. И остават още 11 дни! По отношение на порите, които ми дължите, voila:
Аз ще замина от Париж в края на май и дори по-рано. За Щатите или междувременно (ако реша да посетя Щатите само през август) на пътешествие до Балканите. При всеки случай ще трябва да оставя много пари тук, той като имам много задължения и неща, за които да плащам. Трябва да знам колко пари имам. Така че ще ви бъда много задължен ако ми пратите подробна информация. Също така бих искал да държите парите на мое разположение до края на май. Ако дойда ще ви се обадя, в противен случай ще ви помоля да ми ги пратите. Благодаря за всичко направено, свързано с моя склад. Бях много ядосан да разбера, че изложбата в Кньодлер се е състояла. Очаквах самият аз да присъствам. Но трябваше да се грижа за Люси след операцията й. Отидохме на юг заедно, а след това до Португалия и Испания, прекрасно пътешествие. Аз не се тревожа много за делата си и никога не отговарям на писма на Бернхайм, отнасящи се до бизнес, изложби и т.н. Бях сигурен, тъй като не съм изпратил други неща, рисунки, композиции, че те ще отложат изложбата. Съвсем наскоро научих от писмо на Бернхайм, че изложбата ще стартира. Те дори не са изпратили в Щатите последните ми маслени картини, които им продадох, така че там трябва да има само няколко картини, оставени от мен за изложбата преди година. Тъй като не съм включил в договора ни рисунките, те не би трябвало да имат от тях. Би трябвало да бъде много противна, нищо не означаваща изложба. Бесен съм. Моля, напиши ми твоите впечатления. Пиши ми също така дали си струва при сегашното състояние на нещата да изпратя рисунки. Аз все още имам достатъчно рисунки, за да направя първокласна (според моя стандарт) изложба, но е голям проблем (много от тях са рамкирани) да ги изпратя и естествено не бих се занимавал да ги връщам обратно в Париж.
Скоро ще пиша на Фиен и Ганзо, но кажи им да не ме забравят. Също ще пиша и на Бидъл, той ми написа много хубаво писмо неотдавна.
Целувки на теб и Бии
Паскин
(ако си много уплашена, измий си ръцете с одеколон или друг дезинфектант преди да си пъхнеш пръста в устата или носа)

* * *

12 март 1930

Скъпи Паскин,
Моля, прости ми, че не съм ти писала скоро, но водих много трескав живот последния месец и ти може би си чул за някои очарователни епизоди от него и ударът, който се стовари върху мен и който направи концентрацията невъзможна.
Ужасно съжаляваме да научим за твоите заушки. Никога не съм чувала за чувствителен мъж като теб да премине през подобно забавление. Винаги съм мислила, че се занимаваш с по-интересни спортове на закрито. Както и да е, ти си бил компенсиран с чаровна сестра. Предай обичта ми на Люси.
Прилагам доклад за парите, които ти дължим. Когато решиш дали искаш да ти ги пратим или ако предпочиташ да чакаш докато дойдеш, уведоми ме, за да действаме съответно.
Ние също съжалявахме, че изложбата при Кньодлер не беше планирана по-внимателно. Големи грижи са били положени да се запази чист моралът на тази страна като са пропуснати голите тела в изложбата. Характерът й не е такъв какъвто ти би желал да бъде, сигурна съм в това, тъй като беше някак монотонна по отношение на сюжетите. Човекът, който се занимаваше с нея, не знае нищо за изкуство и определено нищо за твоето изкуство. Още повече, в тази държава, за да се поддържат горещи новините, е много важно да се изпращат точни предварителни съобщения.
Това беше достатъчно скучен сезон независимо от многото изложби и шумотевицата. Сривът на стоковата борса оказа голямо влияние върху търговията с луксозни стоки, а изкуството е лукс тук.
Независимо от всичко това, ние построихме нова галерия, с която сме много горди. Пращам ти една обява, за да получиш представа за големите пропорции и великата красота на огромния монумент на “червено, бяло и синьо”. Той ще се увеличи ако имаме една изложба от твои рисунки в нашата галерия с дневна светлина. Имаме повече или по-малко образована публика и дори ако не разпродадем изложбата – макар че сме сигурни, че можем да я превърнем във финансов успех за теб и за нас – отношението би трябвало да е много различно и аз съм сигурна, че изложбата ще се посрещне както би трябвало.
Наистина смятам, че трябва да донесеш тук рисунките си. Ако не искаш да си създаваш проблеми, защо просто не ги опаковаш добре в Париж и не ги донесеш тук нерамкирани, което елеминира големите разходи за пакетиране и изпращане. Ще бъде много по-евтино и със сигурност по-лесно да ги донесеш по този начин. Можеш да направиш рамките в Ню Йорк, най-малкото ние можем да направим това за теб ако искаш и тогава ще трябва да продадем много, за да си платим за “големите грижи”. Помисли за това и ми кажи и ние ще бъдем много щастливи да направим твоя изложба тук. Галерията е много симпатична и ще бъде подходящ фон за твоите рисунки.
Надяваме се да те видим много скоро и за бога не продължавай тази игра на “момчето и вълка” повече. Всички те очакват и контрабандните питиета са все по-обилни. На повечето от нашите момчета са им махнали мехурите и техните черни дробове са се появили отново и целите им вътрешности са доста добре предекорирани. Изпращаме любовта си на теб и Люси.
Искрено твоя,
Едит Грегор Халпърт

Кореспонденция с Джон Куин

27 май 1916

Уважаеми г-н Куин,
Съжалявам, че не бях в ателието си, когато сте пратил писмото. Чаках между 5 и 6, но вероятно Вие сте очаквали отговор. В събота следобед ще съм в ателието си между 3 и 6, но Вие вероятно имате по-важни неща за вършене отколкото да ме посетите.
Искрено Ваш,
Паскин

23 E 14-та улица
етаж 3, стая 14
Ню Йорк
* * *



Уважаеми г-н Куин,

Извинете ме, че още не съм изпратил рисунките и картините. Тези дни направих някои нови офорти и ще има отпечатъци в началото на следващата седмица. Мисля, че ще бъдете доволен да имате и тях. Няма да замина от Ню Йорк преди края на следващата седмица. Ще получите всичко в средата на следващата седмица. Ще ви информирам няколко дни преди да ви посетя.
Искрено ваш,
Паскин

21-ва улица-запад, № 14б
Ню Йорк
* * *

2 ноември 1916[1]
Хавана

Уважаеми г-н Куин,
Предишният ден, денят на изборите, всички улици край местата за гласуване бяха затворени от военни и промъкването през градския лабиринт беше много трудно, така че реших да остана следобед в къщи и тъй като не съм виждал американски вестник от 3 седмици, купих Sunday Times. Преглеждайки арт-новините, с удивление открих, че имам офорти в изложба на Клуба по офорт в Монтрьос (Ню Йоркска галерия – б. пр.). В последното си писмо Кун споменава нещо за подобна изложба, но не казва, че г-н Дейвис и дори аз трябва да излагаме там. Ако това са отпечатъци на офортите, които вие притежавате, всичко е наред и аз съм удовлетворен. Надявам се, че това не са отпечатъците, които пратих на г-н Дейвис. Преди да напусна Ню Йорк, говорейки с г-н Дейвис за моите графики, аз му казах, че ще му пратя някои. Но тъй като нямах време да направя нови отпечатъци и тъй като избрах за вас най-добрите, аз можех да му пратя само лоши отпечатъци, предимно на замърсена хартия и без никакви краища. Пратих му ги само, както обясних на Кун, за да спазя обещанието си. Така че в случай, че Монтрьос е наел отпечатъци от г-н Дейвис, ще ви бъда много задължен ако ги смените с някои от вашите. Съжалявам, че ви създавам проблеми, но съм сигурен, че това може да бъде направено без големи притеснения, тъй като вие само трябва да пратите портфолиото с вашите отпечатъци на Монтрьос , който може да сложи графиките, от които се нуждае, в рамките. Преди да дойда в Хавана бях няколко дни в Isla de Pinos. Тук страната е много плоска, както във Флорида, на някои места с красиви планински вериги, които изглеждат много странно и без всякаква връзка с общия вид на острова. Като цяло гледката край планините и реките е много приятна. Особено Nueva Gerona, където се бях установил, стар град в испански стил с униформено гладки каменни къщи и колиби с покриви от палмови листа и палмови дървета срещу голямата планина, е, в тази тропическа светлина, прекрасно място, особено защото поради климата тук не могат да се видят практичните ready-made американски къщи, които могат да се видят навсякъде другаде. Присъствието на много северно-американци тук се забелязва по табелите на магазините и по салуните, които, изградени в тези солидни къщи, изглеждат много смешно с техните дискретни малки летящи врати и даже с американските зали за обед, където човек може, седейки на бара, да се храни срещу горяща печка с въглища. На някои това може да напомня за дома, но в тропиците е сензация.
Искрено ваш,
Паскин
Тъй като настоящият ми адрес може скоро да се промени, този е по-сигурен: Т. Паскин, Маями (Флорида) 205 – 10-та улица (Честър)

* * *

28 февруари 1917

Уважаеми г-н Куин,
Кун вероятно ви е казал, че вече съм в Ню Йорк. Установих, че много харесвам Ню Йорк, но в сегашния момент съм недоволен, тъй като жадувам да се захвана с живописта, а досега не съм намерил ателие или удобно място за тази цел. Много ще се радвам да се срещнем и очаквам да кажете и на Кун някоя вечер като имате време, но вероятно Вие сте много зает в момента.
В последното си писмо Вие ме питате дали не искам чек. Тъй като мразя да говоря или да пиша по парични въпроси, не толкова от “сантименталност в бизнеса”, но просто защото мисля, че това е отегчително и както изглежда не много важно за мен, и тъй като можах да заема парите, от които се нуждаех, досега не съм искал от Вас. Заради всички тези задължения и поради факта, че скоро ще остана съвсем без пари, сега имам нужда от 800 долара. Ако предпочитате, може да са 500 сега и другите преди края на месец март.
Тъй като така и така пиша по тези въпроси и бидейки в невъзможност да получа пари от чужбина, ще Ви бъда много задължен ако ми съобщите дали това е удобно за Вас и дали ще мога да взема остатъка от 1500-те да речем 300 и 400 през май и юни.
Един френски писател, който е в момента тук по правителствена линия и е близък приятел на всички френски художници, представени във Вашата колекция, би искал много да я види. Ако това е приемливо за Вас (той вероятно ще остане в Ню Йорк през целия март), може да определите с Кун една вечер и ние ще дойдем при Вас.
Искрено Ваш,
Паскин

98-ма улица-запад, № 40
* * *

6 март 1917[1]

Уважаеми г-н Куин,
Вчера получих Вашето писмо заедно с чек за 800 долара. Ще бъдем много радостни да приемем Вашата покана за четвъртък вечерта. Адресът на г-н Роше (Henri-Pierre Roché, който по-късно става съветник на Куин във Франция – б. пр.), френският писател, е 12-та улица-запад, №77, тел. Челси 8127. Кун каза вчера, че ще Ви позвъни, за да уточни времето, по което ни очаквате и после ще се свърже с Роше и мен.
Най-накрая намерих едно място на авеню Медисън 578, което ще наема за студио и апартамент. Не е нито идеално студио, нито истински апартамент, но ние сме толкова уморени от наготово мебелирани апартаменти, че смятам, че ще се чувстваме добре в него за останалото време.
Искрено Ваш,
Паскин

До 15-ти март: 98-ма улица-запад, № 40

* * *

15 юни 1917[1]

Уважаеми г-н Куин,
Преместих се преди няколко дни и Ви изпращам новия си адрес.

Обещахте ми да получа остатъка в размер на 700 долара на 15-ти май и 15-ти юни. Ще ви бъда много задължен ако ми изпратите остатъка до 15 май.
Искрено ваш,
Паскин

66-та улица-запад, № 138

* * *

Уважаеми г-н Куин,
Получих чека Ви за 300 долара. Моля да ме извините, че досега не съм Ви изпратил разписка.
Смятам да стоя през цялото лято в Ню Йорк и, разбира се, ще бъда много поласкан ако един ден си направите труда да ме посетите. Тъй като понякога прекарваме деня навън, много бих искал ако решите да дойдете да ме уведомите един ден предварително.
Искрено Ваш,
Паскин

66-та улица-запад, № 138

* * *

август 1917 г.

Уважаеми г-н Куин,
Това писмо вероятно ще ви изненада и може да ви се стори странно. Аз самият нямам опит в писането на подобни писма, но аз съм убеден, че ще разберете мотивите и необикновените обстоятелства, които ме заставиха да го напиша.
Когато се върнах в Ню Йорк миналата зима имах намерение да намеря някого, който да се грижи за моите работи, така че да имам по-постоянен пазар. До преди една година аз получавах доста редовно средства от моя брат от чужбина, не от негови пари, а от моето наследство, за което той се грижи. Но сега от 15 месеца не съм получавал запис и тъй като нямам никакви новини от него, сигурен съм, че причина за това е войната и по-специално британската цензура, която ме отряза от тези средства. Но благодарение на вас аз съм все още се издържам от картината, която купихте миналата година и не трябва да се тревожа за настоящето, но намирам за недискретно и не за мое право да продължавам да разчитам на вас, тъй като вие вече ми помогнахте така щедро и реших, че трябва да се замисля повече за практическия успех.
Но вече обратно в Ню Йорк, аз започнах да работя отново и отново се поддадох на своята индиферентност и мързел по отношение на практичните неща. Дилъри, които срещам, като г-н Даниелс или г-н Бирнбаум биха искали да видят моите нови работи, но в тази дилема и като още не съм решил какво да правя, чувствам за мое задължение по отношение на продължаването на артистичното ми развитие и по отношение на няколкото души, които до тази момент споделят интерес и увереност в моите работи, да направя всичко необходимо, за да избегна тази стъпка.

Тъй като напоследък имам възможност да ви виждам много рядко, нямам представа дали интересът ви към моите работи е още жив и ако вие не го чувствате така, вече направихте достатъчно за мен.
Гордея се, че никога не ми се е налагало да направя нещо низко, долно и срамно, за да продавам работите си и може би това писмо ще бъде оценено най-малкото като недискретно, но от една страна, аз съм убеден, че вие виждате причината за тази моя постъпка. Бих искал да ви попитам, дали можете по принцип, след като отново видите моите работи и ако ги харесате, и само от интерес към изкуството ми, да ми помогнете да го развия (но не просто като помощ) да се съгласите да ми дадете възможност да имам повече време за работата си в размяна на картините и рисунките, които ще изберете.
Аз все още имам (благодарение на вас) възможност да продължа сам до края на октомври, но бих искал да получа вашия отговор (по принцип), тъй като скоро трябва да взема решение, но ако вие решите да видите работите ми, аз бих предпочел да ви ги покажа в ателието, което мога да наема следващия месец и където вие ще можете да погледнете повече неща на спокойствие както в предишните ми квартири.
Моля, не се притеснявайте да ми кажете ако нямате намерение да приемете на сериозно моето писмо, тогава само бих искал да ви помоля да не казвате на никого за него. Сигурен съм, каквото и да мислите за мен, вие сте достатъчно щедър ум и няма да отсъдите погрешно това писмо, но не бих искал да бъда разбран накриво от другите.
И, преди всичко, извинете ме, че ангажирам времето ви с толкова лош английски.
Много искрено ваш
Паскин

66-та улица-запад, № 138

* * *

Г-н Жул Паскин
66-та улица-запад, № 138
Ню Йорк

25 август 1917

Скъпи ми Паскин:
Бях за десет дни извън града, с изключение на миналата събота, когато бях в офиса между пътуването до Вашингтон и ходенето ми до Чикаго и бях толкова зает, че докато не седнах да вечерям не се бях сетил, че не съм обядвал. Когато се върнах, заварих твоето писмо. Прочетох го много внимателно. Разбирам съвсем ясно твоята гледна точка. Не се учудвам на съпротивата ти да се включиш в илюстраторския бизнес, тъй като в по-голямата си част тук тя се прави евтино и на лоша хартия.

Много ще се радвам да погледна работите ти някоя сутрин следващата седмица. Моля, не се притеснявай да ми ги показваш в ателието си. Освен ако ти наистина искаш и се нуждаеш от ателие, не наемай такова само, за да ми покажеш картините си. Аз съм свикнал да гледам картини на пода, в големи стаи, в малки стаи, в стаи за рисуване и дори в бани. Така че няма нужда да мислиш за ателие единствено заради мен.
Ще те уведомя, когато реша да намина в някоя от близките утрини. От доста време насам парите ми са намалели. На първо място, преди няколко години, направих една глупава покупка на място в провинцията, където бях ограбен и загубих хиляди долари. В първите години на войната трябваше да заема пари на различни хора. Сега това е спряно. Само че миналия ден заех на един мой познат адвокат 250 $. Кълнях се да не му давам пари на заем и ще се проклинам още повече, когато не ми ги върне. Платих стотици долари за френско изкуство откакто войната започна, които се превърнаха в хиляди. Но сега с това е свършено. От една страна направих това от принципни съображения, главно защото харесвам работите, но също от части защото чувствах, че е патриотично да се помогне на тези художници, много от които се борят за свободата на техните страни; хора като August Chabaud, чийто брат беше убит във Вердюн; Дюфи, който беше на фронта почти през цялото време; Сегонзак и другите.
Така че ако стигнем до взаимно разбирателство, аз бих искал да бъда честен от самото начало, че ще трябва да вземеш предвид времената, в които живеем и да направиш това, което накратко бих нарекъл военни цени. Разбира се, ще дискутираме това, когато се срещнем.
Естествено твоето писмо ще бъде конфиденциално и няма да се разгласява на никой. Никога не бих споменал такова лично писмо на когото и да е, дори да не ме беше помолил за това и няма опасност да отсъдя погрешно или да разбера неправилно твоята гледна точка.
След някой и друг ден, една сутрин през следващата седмица ще ти пратя няколко реда, с които да те известя кога ще намина.
Искрено твой
Джон Куин

* * *

26 октомври 1917[1]

Уважаеми г-н Куин,
Вероятно се чудите защо задържам тези картини толкова дълго. Ще ги пратя преди събота. Причината да ги задържа толкова дълго е,че все още исках да поработя по голямата картина.
Работя върху тази картина откакто я започнах през април, повече от която и да е друга, която някога съм правил, и може би по тази причина сега ми е невъзможно да я преценя. Понякога смятам, че е много добра, друг път ми изглежда незадоволителна. Може би има нужда от рамка, за да се прецени по-добре, също и светлината в моя апартамент не е подходяща за този формат картина.
Аз самият мога да преценявам работи, които съм направил преди една или две години, надявам се да греша. Така или иначе, в момента не мога да работя повече по тази картина. След като я избрахте, мисля, че трябва да я харесвате, но ако сега или след известно време имате някакви съмнения за приноса на тази живопис, можете да ме уведомите преди следващото лято, тогава ще я взема обратно и срещу 600-те долари ще можете да изберете нещо друго. Предлагам Ви това по, според мен, много необичаен начин, продавайки Ви напоследък картини, след като сам съм ви ги предложил.
Ние трябва да напуснем апартамента този месец и ще прекараме 10 дни или седмица в същите обзаведени стаи под наем преди да се отправим на юг.
(...)

* * *

6 януари 1918

Жул Паскин
Хотел Patin
Ул. Свети Чарлс 743
Нови Орлеан, Луизяна

Скъпи ми Паскин,
Получих писмото ти от Нови Орлеан на 20-ти декември. Радвам се, че успях да помогна с оглед на ситуацията с тайните служби. Мисля, че това, което казах на инспектора управи нещата и се надявам, че ти и го-жа Паскин не сте се разстроили много. Много германци са били криминални конспиратори. Иска ми се много тях да бяха застреляни. Те бяха толкова брутални, така чудовищни в тяхната криминална конспирация, че естествено някои невинни германци, както мъжа, на който ти се позова, трябва да страдат заедно с другите или да бъдат изложени на неудобства. Не мога да изпитвам съжаление за неудобствата на нито един германец в тази страна, защото ако те искат да обвиняват някого, трябва да обвиняват техните брутални, мерзки, криминални конспиратори, които направиха заговор срещу сигурността в тази страна и човешкия живот, виновни за отвратителните престъпления на палежи, конспирации, убийства, изгаряне на растения и фабрики, унищожаване на собствеността на милиони и на човешкия живот на хиляди.
Радвам се, че случаят не те засегна.
Надявам се, че си получил обратно писмата и пликовете, които мъжът е взел от теб хотела.
Радвам се, че си получил 750-те долара, а жена ти – 50-те.
Кажи на госпожата да не се тревожи за цената, която платих за картината. Още не съм имал възможност да отида до галерия Дениълс. Но ако тя настоява, кажи й, че ще бъда доволен да избера при следваща възможност една от картините й, както ти предложи.
Буржоа ми писа преди две седмици по друг повод и една сутрин аз се отбих в галерията му на път към зъболекаря Той ми показа шест или седем маслени картини от теб. Две то тях харесах много, малката, с жената в бяло, и по-голямата с конете, които се спускат по хълма или по-пътя с конски каруци. Ако Буржоа не продаде тези две картини на предстоящата изложба, имам интерес да ги запазя, но тези цени, имайки предвид войната и всичко друго, са извън дискусия.
Ще върна както го наричам джуджето-статив на мъжа от авеню Колъмбъс, чиито име и адрес ти ми даде, така че статив с нормален размер ще бъде на неговото място, когато ти се върнеш.
Ще се радвам да ти предоставя толкова време колкото имаш нужда за друг шанс за портрет. Аз наистина съм много търпелив човек и добър седящ.
Надявам се това писмо да те намери и че по това време ти ще имаш хубава квартира. Имахме десет дена ужасни студове тук, но сега това свърши. Диктувам това писмо в моя апартамент в неделната утрин на един перфектен, брилянтен, златист зимен ден. Яздих вчера сутринта в парка около час и тази сутрин за около час и половина ...

* * *

26 март 1918[1]

Уважаеми г-н Куин,
За нас беше удоволствие да разберем от последното писмо на г-н Къртън, че вие се възстановявате успешно и се надявам това писмо да ви намери в добро здраве. Мога да си представя как освен вероятното физическо неразположение, е трябвало да страдате, че сте привързан на леглото и далеч от Вашата работа. Съжалявам много, че по това време трябваше да пиша на г-н Къртън, молейки го за парите за моите картини, но трябваше да го направя, защото спестяванията ми почти свършиха. В края на април ще имам изложба в галерия Буржоа заедно с Глез и би трябвало да се подготвя добре от гледна точка на рамки и др. , както и да се върна в Ню Йорк в края на този месец.
Тъй като по времето на получаването на това писмо, никакви средства не са ми били изпратени, бих искал да Ви помоля да ми пратите 150 долара в банкноти в плик, защото парите, които са ми останали, не са достатъчни за пътуването и плащанията за различни неща.
Съжалявам, че трябва да Ви безпокоя с това.
(...)
Тогава Ви писах, тъй като не съм имал честта да ме посетите от пролетта на 1916 г. и също на бившия служител и представител на брат ми в Антверпен, който сега е във Флорида, на който казах за задаващите се парични проблеми, също писах и до представителя на брат ми в Ротердам, фирмата М. Eugers (с представителства в Хъл, Англия и Лондон), молейки за полагащите ми се пари или ако не са чули нищо за моето семейство от дълго време – за заем. Нямах големи очаквания в тази посока, след като нямах вести от там от толкова дълго време. Но отговор все пак дойде и аз получих копие от писмото и чек за 1200 долара. Оригиналното писмо е пратено през средата на ноември, вероятно е стигнало Ню Йорк точно преди аз да замина от там и много вероятно е източникът на всички мои беди по това време, тъй като този относително висок чек, изпратен до полунезаконната ми по това време квартира, вероятно е предизвикал подозрение. Сега не мога да осребря чека, тъка като нямам банкова сметка и никой, който да гарантира за мен тук. Имам само спестовна книжка.
(...)
Дали би било също така възможно да гарантирате за бизнеса на брат ми, наследил фирмата от баща ни Маркус Пинкас, един от най-известните износители на зърно от областта на долни Дунав с филиали в Букурещ и Браила в Румъния и в най-известните дунавски пристанища в Румъния и България. Парите, които получавам, трябва да отбележа, са от моята собствена част от бащиното наследство, на което брат ми е попечител. Не знам дали Ви е необходимо да знаете всичко това, за да ми помогнете да осребря този чек, но ще Ви бъда много задължен ако направите всички тези проучвания за моя сметка. (...) Междувременно ще съм Ви много задължен ако ми изпратите тези банкноти от 150 долара в плик.
Жена ми няма много голямо желание да се връща в Ню Йорк, но едновременно с това вече се наситихме и на Нови Орлеан. (...)
Искам да ме извините, че Ви безпокоя в момент, когато определено имате нужда от почивка и вероятно нямате време дори за Вашите собствени дела, с моите проблеми.
Искрено Ваш,
Паскин

530 Royal Street
Нови Орлеан

* * *

23 април 1919

Уважаеми г-н Куин,
Последното писмо от Вас беше около Коледа и аз не Ви отговорих, тъй като ми беше невъзможно да продължа всякакви отношения с Вас във връзка с всички клевети, злословия и обиди, които стигнаха до мен, защото Вие си интересувахте или поне така изглеждаше, от моята работа и също купихте някои от моите картини и рисунки. Освен другите по-малко нараняващи забележки и инсинуации, честите намеци за моите “високи” цени, аз дори чух някакви приказки за “слагане на цени по-високи от на другите клиенти”. За моите работи искам цени, каквито са актуални в момента за един или друг формат и това са доколкото знам цените, които художници с не толкова голяма известност като мен, като Зак и другите, са получили на Армъри шоу. Освен това аз не оценявам картините си, а искам парите, които са ми необходими в момента на продажбата. Не смятам, че е достойно да се продават рисунки на цената на обувки или панталони, бих предпочел да мина без тези неща.
Чух само преди година, че картини на такива велики художници като Дерен и другите са продадени на цени много по-ниски от тези, които аз исках. Но тогава това е само предимство за тези художници, той като човек естествено ще купи по-добрия автор особено ако може да получи картините му на по-ниска цена.
Често са ми казвали, че мога да продавам много повече, ако намаля цените, но аз никога не съм имал амбицията картините ми да са във всеки дом.
Също така, не принадлежейки на никой търговец на картини, менажер, асоциация или нещо друго подобно, аз съм свободен да определям такива цени, които ме устройват, както и любителят е свободен да ги купи или не.
Няколко пъти съм бил молен от хора, които искат да купят нещо, но знаейки че те няма до похарчат повече от 50 долара за рисунка, съм предпочитал ... (неясно – б.пр.).
Две или три мои малки скици са били продадени на търг на един от банкетите на клуба Пенгуин. Тъй като не съм присъствал, не помня цените, те, разбира се, вероятно са били ниски и използвани, за да се купи пиене или за други клубни дела.
Имаше също така няколко мои офорта, продадени преди няколко години от Монтрьос на съвсем, по мое мнение, честни цени.
Току що научих от г-н Дениъл, че е продал две рисунки (на цени по 150 долара средно), но той ми обеща, по моя молба, да ги вземе обратно от купувача и да ми ги върне. Това е всичко, което знам. Това е продадено то моите неща. Вероятно някой Ви е казал, че аз съм продавал на цени по-ниски от тези, които искам от Вас (откакто съм в тази държава), тогава това е една от многото, многото лъжи, които циркулират за мен.
Може би е инсинуация, че Вие не сте купили мои работи по свой собствен избор, когато Ви писах преди две години по времето, когато имах нужда от пари, да дойдете и да видите нещата ми, но преди Вие често отбелязвахте, че Вие самият искате да го направите и аз също поставих така нещата в писмото да Ви е много лесно да откажете или да намерите някакво извинение и да не купите нищо. Никога не ми се беше случвало преди да моля някой да купи нещо и, правейки го, аз по-скоро чувствах, че Ви се доверявам. Със сигурност нямаше до отида при всеки с подобна молба дори и да знам че той би се почувствал поласкан от това. Относно цените ми аз трябва само да кажа, знаейки всичките проблеми и клевети, които това ще ми донесе... Не Ви пиша това писмо, за да се оплаквам от каквото и да било, нито за да Ви дам предхождащите обяснения.
Оскърблението и фалшът стигат до ниво на гротеска и фарс. Наистина повече не мога да се тревожа и щастливо да забравя неприятните неща много бързо и скоро

Решен вече да не показвам и да не продавам нищо, исках само да предложа преди да си тръгна от тук, следното: ако мислите, че картините и рисунките, които сте купили от мен, не си струват цената, която сте платили за тях, или ако мнението Ви за тях се е променило или ако Вие сега не ги искате така, както когато ги купихте, тогава ще бъда много доволен ако ми дадете шанса, веднага когато се върна в Европа и веднага когато съм наясно с нещата си (никога не знам нищо за моята лична съдба) да Ви върна парите, които сте платил за картините. Наистина ще бъда много доволен да получа някои от тях обратно. Не трябва да приемате това като инсинуация, че любител от Вашата класа не знае какво купува, но аз наистина не искам да оставям впечатлението, че “слагам нещо отгоре” за Вас или Ви взимам пари, които могат да отидат при по-заслужили художници.
Вие ме питате също така във Вашето писмо дали мога да продължа Вашия портрет. Смятам, че тази портретна скица е ужасна и аз ще Ви бъда много задължен ако я унищожите. Трудността да нарисувам Вашия портрет не се състоеше в някакви трудни пропорции и израз, но просто защото предварително знаех и чувствах, че не сте типаж, който мога да направя. ... художници и също фотографите вероятно няма да са на същото мнение, но аз смятам, че портретите трябва да се правят отвътре навън (не знам как да го кажа по-добре) и че художникът както актьорът (макар и малко по-различно) трябва да приеме ролята на своя обект. И вие със сигурност сте типът, с който аз най-трудно бих се персонифицирал.
Сигурен съм, че ако имам повече случаи, мога да рисувам млади хора и деца също толкова добре както повечето художници и съм направил много добри работи (наистина нарисувах много такива в чужбина), но с някои зрели хора аз вече знам предварително, че ще се проваля и това знание превръща рисуването дори на скица или копиране на човека в невъзможност. Аз не би трябвало да приемам от любезност да рисувам нещо, което няма да стане добре.
Искрено Ваш,
Паскин

58-ма улица-запад, №342

Съжалявам, че се отнесох с момчето, което донесе Вашето съобщение, толкова зле, но обстоятелствата и опитът ме карат да бъда по-скоро груб с хората, имайки толкова лош опит с някои, с които съм бил прекалено любезен. Вие отбелязвате във Вашето писмо, че той е “само служител”, Аз наистина никога не съдя хората по тяхната позиция нито дори по техните заслуги, но само по начина, по който ми изглеждат и той е със сигурност симпатичен човек.

* * *

25 април 1919
Жул Паскин

58-ма улица-запад, №342
Ню Йорк

Уважаеми г-н Паскин,
Получих писмото ти в моя апартамент миналата вечер.
Изненадан съм от написаното. Доколкото знам, твоят намек за “клевети, злословие и оскърбления”, които моите откупки на твои картини и рисунки са предизвикали, са пълна мистерия за мен.
Ако не отговаря на твоето писмо ще излезе, че допускам тези намеци, които се отнасят до мен, да се верни. Ако отговоря, ще излезе, като че ли отричам нещо, което знам. Всъщност нямам никаква представа за какво става дума.
Никога не съм правили никакви “забележки и инсинуации или намеци за твоите “високи цени””. Ако такива намеци са били “обичайни” и ако ти си чул “дори и дума за слагане на по-високи цени”, такова изказване никога не е дошло от мен или е произлязло от мен. Ако искам да говоря, имам навика да говоря за себе си. Никога не се отдавам на арт-бъбрене или на арт-клюкарстване и “дребното политиканстване” за изкуство или артистични движения ме отегчава до смърт. Доколкото си спомням, не съм дискутирал твоите цени с никого. Прерових паметта си за каквото и да е изказване, което би могло да се изопачи в някакво изявление от моя страна, че цените ти са много високи. Спомням си преди няколко години (говоря по памет), че минах покрай галерия Буржоа и той ми показа шест-седем или повече твои картини. Те не бяха в изложба. Той каза, че очаква да ги покаже в изложба. Той самият, а не аз, повдигна въпроса за цените и директно каза, че е искал други картини. Може би съм отбелязал, че някои от цените изглеждат високи, но не мисля, че съм го направил. Мисля, че той самият каза, че някои от цените изглеждат високи, но че ти самият ще дойдеш скоро и че цените са там за потвърждение. Дори да бях казал, че цените са високи, това не е престъпление и не може да рефлектира върху теб. Но не мисля, че съм го направил. Много бих искал да чуя мнението на Буржоа за това какво съм казал, ако той си спомня нещо. Често казвам, че работите на някои американски художници, чиито неща никога не бих купил, защото не ме интересуват, имат абсурдно високи цени, но аз никога не купувам картини с комерсиален инстинкт или с оглед на цената като определяща мотивация.
Ти предполагаш, че вероятно са ми казали, че си продавал работи на “по-ниски цени отколкото тези, които искаш от мен”. Никой не ми е казвал подобно нещо, нито аз някога съм разговарял на подобна тема с някого. Този проблем не ме интересува. Всяка сделката с всеки художник е според мярката му. Никой не може да бъде съден от другия, нито може такава инсинуация да ми бъде преписана.
Никога не съм “инсинуирал, че съм купувал неща не по мой избор.”
Припомняйки си случая, без да гледам кореспонденцията, ти ми написа съвсем честно преди няколко години, предлагайки ми твоите неща, и аз посрещнах твоето предложение с подобна честност. Никога не съм намеквал, че тази покупка не е по мой собствен “избор”. Ти имаше идеалното право да направиш предложение и аз имах идеалното право да го приема или отхвърля. В една част от писмото си ти казваш, че не пишеш това писмо “за да се оплакваш за каквото и да било” и след това се обръщаш към “унижението и лъжата, които стигат до гротескност и фарс.” Отново, тези изявления са пълна мистерия за мен.
Ти предлагаш, ако чувствам, че картините, които съм купил от теб “не струват това, което съм платил за тях”, или “ако моето мнение за тях се е променило”, или “ако наистина не ги искам независимо, че съм ги купил”, тогава ти ще бъдеш доволен когато се върнеш обратно в Европа и т.н. да ми пратиш пари, ако ти върна картините. Не разбирам какво те кара да правиш това предложение. Никога не съм имал подобен случай с друг художник и не бих го направил и с теб.
Когато имахме последната сделка, ти ми продаде между другото една голяма картина, озаглавена ако не се лъжа “Пейзаж с фигури”. Ти каза, че си я носил със себе си достатъчно дълго време и че аз мога да я заменя по всяко време. Мислех си за това когато ти писах писмо преди година и нещо – може би когато беше обратно тук миналата есен (времето е много смътно понятие за мен), че аз може би мога да сменя тази голяма картина за някоя друга работа или работи от теб. Имаше две картини сред тези, които Буржоа ми показа, които харесах. Едната беше картина не толкава голяма колкото “Пейзаж с фигури”. Беше по-светла като колорит. Сюжетът беше няколко мъже в каруца с коне, вървящи надолу по хълм. Харесах тази и още една от работите, които Буржоа имаше, много.
Първоначално когато прочетох писмото ти, реших, че е резултат от “нерви”, или е написано от човек, който прекалено се самоанализира; или че не си се чувствал добре. Имало е моменти, в които вероятно аз съм бил неразумен и съм виждал нещата от погрешната им страна. Но ти трябва да имаш нещо предвид, за да ми пишеш по такъв неясен начин. Ако искаш да загатнеш, че съм правил изявления от типа, който цитираш, тогава ще кажа, че си в голяма грешка. Ако имаш предвид, че други правят подобни изказвания, тогава ще кажа, че не отговарям за тях и не мога да кажа повече освен ако ти не искаш да ми дадеш конкретните факти, които си имал предвид когато си писал.
Обръщайки се назад, без копията на писмата пред мен, пишейки изцяло по памет, моите спомени са, че когато чух, че си се върнал миналата есен аз ти написах едно или две сърдечни писма, независимо че бях принуден да отложа за по-късно една или две среща с теб, което беше неизбежно.
Относно твоите картини, аз разбира се, няма ....(не се чете – б.пр.)
Сега ти отговорих изчерпателно и вероятно прекалено дълго. Ако искаш да разговаряш по тези въпроси с мен, ще се радвам да те видя. Забелязах, че си се преместил и сега не си далеч от мен.
Надявам се, че мадам Паскин е добре и че двамата сте избегнали грипа през тази зима.
Искрено твой
P.S. Още си спомням с признателност твоята мъдрост и чувствителност, когато ми се обади в апартамента наскоро след като се бях върнал от болницата и изказвайки веднъж или два пъти, че не би искал да ме задържаш дълго, защото аз може би съм уморен. Това беше мъдър акт от твоя страна, който беше необичаен и който в състоянието, в което бях аз, наистина приех с признателност. Взимам го като доказателство за твоята чувствителност и мъдрост и съм много признателен. И не съм го забравил.

Джон Куин

* * *

16 юни 1919

Уважаеми г-н Паскин,
На 25-ти април 1919 г. Ви написах писмо в отговор на вашето писмо до мен от 23 април 1919 г. Изглежда не сте намерили за нужно да ми отговорите. В писмото си от 25-ти април, относно голямата картина “Пейзаж с фигури”, аз написах, края на стр. 3:
“Ти каза, че си я носил със себе си достатъчно дълго време и че аз мога да я заменя по всяко време. Мислех си за това когато ти писах писмо преди година и нещо – може би когато беше обратно тук миналата есен (времето е много смътно понятие за мен), че аз може би мога да сменя тази голяма картина за някоя друга работа или работи от теб.”
И на страница 5 от писмото ми от 25-ти април, аз казвам:
“В сметката ти има баланс от 600 долара от нашата последна сделка. Това беше цената на голямата картина “Пейзаж с фигури”, която формира част от сделката. Това е единственото от твоите неща, които искам да сменя или да върна. Аз все още чувствам, че бих искал да погледна някои от другите ти картини и вероятно можем да постигнем съгласие за тази смяна. Но ако не искаш да приемеш това предложение, тогава аз ще ти пратя картината обратно и това ще прекрати сделката. Твоята цена беше точно 600 долара, които все още ти дължа. Живеейки с твоите картини, това е единствената, която бих искал да сменя или върна. Когато ми я донесе, ти ми каза, че мога да я върна по всяко време или да я сменя и за улових, че по това време и ти не беше много доволен от резултата. Не съм дискутирал това предложение с никой друг.”
Нямайки отговор на моето писмо до теб, нищо друго не ми остава освен да върна спомената картина “Пейзаж с фигури”, което ще направя утре сутринта. Това слага край на сделката и приключва въпроса с 600-те долара.
Твой,
Джон Куин

Хроника на художествените събития

Хроника на художествените събития,
сътстващи живота на Жул Паскин

1892
В Берлин възниква “Групата на единадесетте”, в която влизат Клингер, Либерман, Лейстиков, Хофман и др. В Мюнхен се основава Мюнхенския сецесион начело с Франц Щук. 1893
В Мюнхен се създава “Свободно общество”, в което влизат Коринт, Слевогт, Трюбнер, Хайне, Беренс, Екман.
1896
В Берлин излиза първия брой на списание “Симплицисимус”.
1897
В първия брой на списание “Ver Sacrum” се ражда терминът “Сецесион”. Основава се дружеството Виенски сецесион с председател Густав Климт и членове Йозеф Хофман, Коломан Мозер, Алфонс Муха, Джоузеф Олбрих и др.
1898
Във Виена е построена Къщата на сецесиона. Голяма изложба Europäische Kunst der Zeit. Участват Пюви де Шаван, Кариер, Анри Мартин, Роден, Мюние, Сегантини, Бьоклин, Щук, Климпт, Муха, Уде, Либерман, Тома, Ван де Велде, Клингер и др. 1899-1900 – международна графична изложба.
Създава се свободната художническа организация Берлински сецесион, начело с Макс Либерман. Бруно и Пол Касирер основават в Берлин своята издателска къща и галерия. Галерията е открита с изложба на Дега, Мюние и Либерман.
1900
Голяма изложба на “кръга Макинтош” във Виена с участието на Клингер, Роден, Сегантини, Уистлер, Сомов, Гален-Калела. В Къщата на сецесиона – японска изложба. В изложбата “Frühjahrsausstellung. Werke von Mitgliedern und Gаsten” между поканените е и Синяк. Дега участва в следващата международна изложба, организирана в края на годината.
1901
Бруно и Пол Касирер се разделят. Бруно Касирер поема издателската дейност, а Пол Касирер галерията. Кандински основава “Фаланкс” (съществува до 1904 г.) в Мюнхен. Ретроспективна изложба на германско изкуство в Дармщад.
1902
Изложба на Емил Орлик във “Salon Pisko” във Виена. Паскин пребивава във Виена. В къщата на сецесиона изложба “Österreichische und deutsche Künstler, Münchner Künstlervereinigung” (февруари-март).
Бруно Касирер основава списание “Kunst und Kunstler”. Изложба на Густав Мунк в Берлин.
1903
Във Виена голяма изложба ”Entwicklung des Impressionismus in Malerei und Plastik”, с работи на Тинторето, Рубенс, Веласкес, Гойа, Вермеер, Делакроа, Коро, Домие, Монтичели, Мане, Моне, Реноар, Дега, Писаро, Сисле, Сезан, Берта Морисо, Либерман, Слевогт, Сьора, Роден, Валотон, Ван Гог, Толуз-Лотрек, Войар, Бонар, Дени, Одилон Редон, Гоген, Ръсел и др. Завършени са стенописите на Густав Климпт във Виенския университет (започнати през 1899 г.).
Изложби на Лотрек и Сезан в Берлин. В изложбата на Берлинския сецесион участват и чужденци: Бонар, Сезан, Гоген, Ван Гог, Ходлер, Моне, Писаро, Толуз-Лотрек. В Мюнхен Кандински създава картината “Синият конник”. Паскин се премества да живее в Мюнхен.
В Ню Йорк Алфред Стиглиц започва издаването на списание “Camera Work”.
1904
Международна изложба на изкуството в Дюселдорф. Изложба на Сезан, Гоген, Ван Гог в Мюнхен; рисунки от Матис.
1905
В Дрезден Кирхнер, Блейл и Хекел основат групата “Мостът”.
В Париж Сезан създава “Големите къпещи се”. Изложба на Сьора в Салона на независимите. В Париж пристигат американските художници Макс Уебър, Джон Марин и Артър Карлс. Паскин се премества да живее в Париж.
1906
Открива се галерията на Берлинския сецесион в Берлин. В Националната галерия на Берлин се организира голяма изложба, която реабилитира изкуството на 19в. и по-специално романтизма. Изложби на Явленски, Нолде, Кандински. Пол Клее се премества да живее в Мюнхен.
В Париж Пикасо завършва портрета на Гертруд Стайн. Хуан Гри и Джино Северини пристигат във френската столица.
В Ню Йорк Стиглиц открива Дъ Литъл Гелъри. От Япония в САЩ пристига Йашио Кюнийоши.
1907
Изложба на художниците от Берлинския сецесион в галерията на Пол Касирер в Берлин. Участват: Ван Гог, Макс Либерман, Ловис Коринт, Кете Колвиц, Макс Слевогт, Хайнрих Зил, Жул Паскин. Пак там голяма изложба на Матис. Изложба на Паскин при Касирер.
В Париж ретроспектива на Сезан в Есенния салон. Изложба на Сезан в галерия Бернхайм-Жьон. Пикасо рисува “Девойките от Авиньон”. Открива се галерията на Канвайлер с творби на Брак и Пикасо. Аугуст Маке прекарва годината в Париж; Франц Марк посещава френската столица за втори път. В Париж пристигат американските художници Дъв, Демут, Дасбург, Макдоналд-Райт, Стиглиц, Ръсел. Участие на Брус, Фрост, Халпърт, Марин, Маурер, Уебър в Есенния салон. Гертруд Стайн представя Стиглиц на Пикасо.
В Америка Джордж Оф купува картина на Матис – първата негова работа, влезнала в американска колекция.
1908
Изложбата на седем живописци в Дюселдорф поставя основата на изложбите Зондербунд. Изложба на Бонар, Войар, Валотон в Берлин. Членовете на “Мостът” започват да се местят към Берлин (процесът завършва през 1911 г.)
В Париж Матис открива свой клас. Основава се Ново общество на американските художници. Първо участие на Паскин в Есенния салон (участва до 1912 г.).
В Дъ Литъл Гелъри в Ню Йорк изложба от рисунки на Роден и Матис. Изложба на “Групата на осемте” начело с Робърт Хенри в галерия Макбет.
1909
Изложба Зондребунд в Дюселдорф, Кьолн, Мюнстер и Бармен. В Мюнхен Кандински, Явленски и Кубин основават “Нова асоциация на художниците” (съществува до 1911 г.); изложбата им се показва в Мюнхен, Елберфелд, Бармен и Хаген. Голяма изложба на Сезан в Берлин.
Френският вестник “Фигаро” публикува “Манифест на футуристите” от Маринети.
В Ню Йорк Стиглиц преоткрива галерията си на друго място и тя става известна като галерия 291. Първа изложба на Маурер и Марин в галерия 291, и на Уебър в галерия Хаас.
1910
Започва да излиза списание “Der Sturm” (до 1932 г.). Втора изложба Зондербунд в Дюселдорф. Изложба на Берлинския сецесион. В протест срещу нея Кирхнер, Пекщайн, Хекел и Шмидт-Ротлуф основават "Нов сецесион".
В Париж се публикуват “Манифест на художниците футуристи” и “Технически манифест на художниците футуристи”, създадени от Маринети, Бала, Бочони, Северини и Кара. Ретроспектива на Матис в галерия Бернхайм-Жьон.
В Ню Йорк в галерия 291 първи изложби на Сезан, Русо и Уебър; втора на Матис; голяма изложба “Млади американски художници” с участието на Бринли, Карлс, Дъв, Фелоус, Хартли, Марин, Уебър, Маурер.
1911
Франц Марк и Васили Кандински основават списание “Синият конник” и едноименната група. Първа изложба на Пол Клее в галерия Танхойзер в Мюнхен. Изложба на Берлинския сецесион с участието на Паскин.
В Париж се образува групата “Section d'Or” с Глез, Метценже, Леже, Фоконие, Дюшамп, Вилон, Лот, Архипенко, Аполинер и др. Ретроспектива на Русо в Салона на независимите; в Есенния салон – зала на кубистите.
В галерия 291 в Ню Йорк – първа изложба на Уебър, втора на Сезан, първа на Пикасо в САЩ. Създава се Асоциация на американските живописци и скулптори с Тейлър, Кун, МакРае и Артър Дейвис като президент.
1912
Открива се галерия “Der Sturm” в Берлин. Изложба на художници-футуристи в Берлин, Кьолн и други градове. Четвърта изложба Зондербунд в Кьолн с участието на 160 художници от 9 страни, включително и Жул Паскин. В рамките на изложбата големи ретроспективи на Ван Гог и Едвард Мунк. Втора изложба на “Синният конник” в Мюнхен.
Кун и Дейвис пътуват из Европа във връзка с организацията на Армъри шоу. Американско участие в Салона на независимите в Париж: Макдоналд Райт, Маурер, Брус. Изложба на футуристите в галерия Бернхайм-Жьон; изложба на “Section d'Or” в галерия Ла Боети. Първи колажи на Брак и Пикасо. Кандински публикува “За духовното в изкуството”, Глез и Метценже -“Кубизмът”.
В Ню Йорк в галерия 291 първи изложби на Дъв, Уолковиц и Карлс; първа изложба на детски рисунки. “Camera Work” посвещава един брой на Матис и Пикасо. В САЩ се установяват братята Сойерс.
1913
Разпада се групата “Мостът”. В Берлин голяма изложба на футуристите. Маке основава в Бон групата “Das junge Rheinland”. Алфред Флехщейм отваря галерията си в Дюселдорф.
Първи реди-мейд обект на Дюшан. Аполинер публикува “Кубистичната живопис”. Георг Грос учи в Париж.
В Ню Йорк – “Международна изложба на модерно изкуство”, наречена Армъри Шоу. Показани са 1500 работи на реалисти, класици, романтици, импресионисти, постимпресионисти, символисти, футуристи и кубисти, включително и работи на Жул Паскин. Музеят Метрополин купува картина на Сезан. Изложба на Пикабия в галерия 291.
1914
Клее и Маке пътуват до Тунис. Изложба “Werkbund” в Кьолн.
От Париж за Ню Йорк отпътуват Стейчен, Демут, Фрост, Маурер, Неделман, Карлс, Коверт, Пах.
В Ню Йорк първа изложба на Бранкузи и на африканска скулптура в галерия 291. В същата галерия изложба “Брак, Пикасо и Мексиканска керамика”. Паскин пристига в Ню Йорк.
1915
В Ню Йорк пристигат дадаистите Пикабия, Дюшамп и Кроти. Трета изложба на Матис в галерия Монтрьос. Първа изложба на Ман Рей в галерия Даниел. В Сан Франциско голямо френско участие в международната изложба “Панама Пасифик”. Публикувана е първата в Америка книга на Фройд “Върху интерпретацията на сънищата”.
1916
Първо представяне на Дада в Цюрих.
В Ню Йорк Пах, Дюшамп, Ман Рей основават “Общество на независимите художници”. Изложба на Дюшамп, Кроти, Метценже, Глез в галерия Монтрьос; изложба на Джорджия O'Кийф в галерия 291.
1917
Първа публикация на литографии на Георг Грос. Първи брой на списание Дада в Цюрих.
В Ню Йорк се закриват галерия 291 и списанието “Camera Work”. Първа изложба на Роберт Делоне в галерия Боржоа.
1918
Първа вечер, посветена на Дада в Берлин. Изложба на групата “Das junge Rheinland” в Кьолн.
Първа изложба на Озанфан и Жанере в Париж. Те публикуват “След кубизма”.
В Ню Йорк изложба на колекцията Галатин в галерия Боржоа.



1919
Представяния на Дада в Берлин. Първи броеве на Die Pleite, Proletkult и Der Dada. Забрана на Der Ventilator и Bulletin D в Кьолн. Валтер Гропиус основава Баухаус във Ваймар.
1920
Международен Дада панаир в Берлин.
В Париж пристига Тристан Тцара, среща се с Пикабия и Бретон. Озанфан и Курбюзие основават “L'Esprit nouveau”. Паскин се завръща в Париж.
В Ню Йорк Дюшамп и Катерин Дрие създават “Société Anonyme”с вицепрезидент Кандински. В първата изложба участват Дюшамп, Пикабия, Ман Рей, Стела, Бранкузи и др.; във втората – колажи на Курт Швитерс.
1921
Пролетен Дада фестивал във Ваймар. Дикс, Грос, Хаусман и др. напускат “Novembergruppe”.
В Париж първа изложба на Макс Ернст. Международна изложба “Салон Дада” в Бретон.
В Ню Йорк излиза единствения брой на New York Dada, издаден от Дюшамп и Ман Рей. Изложба “Френска живопис” в Бруклинския музей; показани са 14 работи на Сезан, 12 на Матис и др.
1922
Конференция на Международния съюз на прогресивните художници в Дюселдорф. Международен конгрес на конструктивистите и дадаистите във Ваймар. Кандински се установява да живее във Ваймар и основава “Синята четворка”, в която влизат Клее, Явленски и Файнингер.
1923
Изложба на Де Стийл в галерия “L'Effort moderne” в Париж.
Архипенко пристига в САЩ.
1924
Баухаус във Ваймар е затворен.
Андре Бретон публикува “Сюрреалистически манифест”. Първа изложба на Андре Масон в галерия Симон. Ретроспектива на Макс Уебър в галерия Бернхайм-Жьон. В Париж пристига Жорж Папазов.
В Ню Йорк в Уитни Студио Клъб се организира изложба с работи на Пикасо, Брак, Дюшамп. Бретон и кръгът около него започват да издават списание “Сюрреалристична революция” (до 1929 г.). Джей. Би. Нюман открива своята галерия “New Art Circle”, в която показва американски експресионисти и германски художници – Бекман, Киршнер; организира първата изложба на Клее в САЩ. Нюман издава ежемесечника “The Art Lover”, в който публикува африканска скулптура, европейски дърворези, произведения на индианската култура.
1925
Изложба на Нова Обективност в Майхайм. Баухаус е преоткрит в Дасау.
В Париж голяма международна изложба “Изкуството днес”. Изложба на Хуан Миро в галерия Пиер, на Пол Клее в галерия Распай, на Певзнер и Габо в галерия Персие. В галерия Пиер “Сюрреалистичната живопис”. Участват: Арп, Де Кирико, Ернст, Клее, Масон, Миро, Пикасо, Ман Рей.
В Ню Йорк Стиглиц открива галерия Интимит (до 1929 г.) с изложба на Джон Марин.
Стиглиц организира изложбата “Суровите американци” в галерия Андерсън, участват Демут, Дъв, О'Кийф, Стиглиц и др. Изложба на Леже в галерия Андерсън; на Ван Доесбърг в галерия Литъл Ревю.
1926
Международна изложба в Дрезден.
Калдер пристига в Париж. Ретроспективна изложба на Салона на независимите. Откриване на галерия на сюрреалистите с изложба на Ман Рей. Разпродажба на колекцията на Джон Куин в Отел Друо.
Преди да отпътува за Европа колекцията на Куин е представена в Ню Йорк Арт Сентър. “Международна изложба на модерното изкуство” в Бруклинския музей, организирана от “Société Anonyme“. Матис печели Международната награда Карнеги и е представен с ретроспективна изложба в галерия Валентайн Изложба на Бранкузи в галерия Брумър.
1927
Изложба “Werkbund” В Щутгард.
Магрит се установява в Париж. Изложба на Ив Танги в галерията на сюрреалистите.
В Ню Йорк “Изложба от ерата на машините” в Бруклинския музей. Втора разпродажба на колекцията на Куин в САЩ. Изложба на Де Кирико в галерия Валентайн. Изложба “Групата на американските художници” в Париж, Бруклинския музей. Престой на Паскин в Ню Йорк.
1928
Дикс, Грос, Колвиц и др. основават “Асоциация на революционните художници”.
В Париж изложби на Де Кирико и Макс Ернст. Паскин се връща в Париж.
1929
Изложба “Werkbund”, наречена “Филм & Фото” в Щутгард.
Първа изложба на Дали в Париж в галерия Гоеман, на Калдер в галерия Бийе. Втори манифест на сюрреалистите. Паскин сключва договор с галерия Бернхайм-Жьон.
В Ню Йорк се открива Музея за модерно изкуство с изложбата “Сезан, Гоген, Сьора, Ван Гог”. Стиглиц открива галерия “An American Place” (до 1946 г.)
1930
Мис Ван дер Рое става директор на Баухаус.
В Париж се основава групата “Art Concret”. Изложба на Калдер в галерия Персие с текст от Паскин върху поканата; изложба на групата “Cercle et Carré” в галерия 23.
В Ню Йорк във втората изложба на Музея за модерно изкуство Паскин е включен сред големите американски художници. Открива се музеят Уитни. Изложба “Американски художници в чужбина” в галерия Даунтаун. Първа изложба на Миро в Ню Йорк в галерия Валентайн.

Библиография

Монографии

Райнов, Богомил. Паскин, Христо Г. Данов, Пловдив, 1986
Чобанов, Николай; Казански, Никола, Паскин. 110 години от рождението му, София, 1995
Bay, André. Pascin, Abel Rambert, Paris, 1980
Bay, André. Adieu Lucy. Le roman de Pascin, Albin Michel, Paris, 1984
Brodzky, Horace. Pascin, Nicholson and Watson, London, 1946
Charensol, Georges. J. Pascin, Le Triangle, Paris, 1928
Cornaud, René. Mordecai dit: Pascin Julius, Paris, 1995
D'Ancona, Paolo. Modigliani, Chagall, Soutine, Pascin, Milan, 1953
Diehl, Gaston. Pascin, Flammarion, Paris, 1968
Dupouy, Alexandre. Jules Pascin, Parkstone Press Ltd, 2004
Fels, Florent. Dessins de Pascin, Colombier, Arielli éditeur, Paris, 1966
Goll, Ivan. Pascin, G.Grés, Paris, 1929
Hemin, Yves. Krohg Guy, Perls Klaus, Rambert Abel, Pascin. Catalogue raisonné, Tomes I, II, III, IV, Abel Rambert, Paris 1984, 1987, 1990,1991
Kurata, Kimihiro. Pascin, Tokyo Iwasaki Art Publ., Tokyo, 1995
Lang, Lothar. Pascin, Eulenspiegel Verlag, Berlin, 1981
Leeper, John Palmer. Jules Pascin's Caribbean Sketcbook, Austin, 1964
Lévy-Kuentz, Stéphan. Pascin et le tourment, Paris, 2001
Loudmer, Guy. Dessins, aquarelles, tableaux modernes et contemporains collection de Madame H.: dessins et aquarelles de Pascin, Paris
Mac Orlan, Pierre. Tombeau de Pascin, Textes Prétextes, Paris, 1944
Morand, Paul. Pascin, Chronique du jour, Paris, 1931
Papazoff, Georges. Pascin!... Pascin!... C'est moi!..., P. Cailler, Genиve, 1959
Roger-Marx, Claude. Pascin, Carnet de dessins Berlin-Tunis, 1908, Berggruen, Paris, 1968
Seoanne, Luis. Pascin, Poseidon, Buenos Aires, 1944
Voss, Hans. Julius Pincas, Versuch einer Analyse und eines Katalog seines druckgraphischen Werkes, Breidenstein, Brönners, Francfurt, 1956
Warnod, André. Pascin, André Sairet, Monte Carlo, 1945
Werner, Alfred. Pascin, Harry N. Abrams, New York, 1962
Werner, Alfred. Pascin, 110 dessins, Dover Publications, New York, 1972

Статии и есета за Паскин

Абазов, Тодор. Докога Паскен!, в. Народна култура, 30 август 1985
Аврамов, Димитър. Драмата на Жул Паскин, сп. Проблеми на изкуството, 1976, кн.2
Божинов, Александър. В Париж, в книгата Минали дни, Български писател, София, 1958
Вучева, Татяна. Художникът Паскин, Изкуство, 1973/4
Вучева, Татяна. Паскин от България, Наша родина, 1985/9-10
Гергова, Ирина. Загина и последният спомен за Жул Паскен, в. Труд, 25 септември 1992
Димитрова, Савина. Жул Паскин през погледа на световноизвестни писатели, Видински вестникъ, 25-31 март 1995
Еренбург, Иля. Хора, години, живот, глава 25, книга трета, София 1963
Казански, Никола, Чобанов, Николай. Кармата му е българска, в.Култура, 28 април 1995, бр.17
Карпентер, Алехо. Самоубийството на един велик художник, в. Народна култура, 7 юни 1985, бр.23; в. Литературен форум, 17-23 март 1998, бр.10
Коева, Красимира. Паскин в България, Изкуство, 1976/1
Малинов, К. В очакване на птицата Феникс, в. Аз, Буки, 5 април 1975
Недялкова, Полина. Видин се преклони пред таланта на Жул Паскин, Видински вестникъ, 25-31 март 1995
Райнов, Богомил. Завръщането на Паскин, в. Литературен фронт, 9 октомври 1975
Хемингуей, Ърнест. В "Купола" с Пасен, в книгата Безкраен празник, Христо Г. Данов, Пловдив, 1980
Ahlers-Hestermann. Julius Pascin, Kunst und Künstler, Mars 1911
Berthelot, Pierre. Quelques oeuvres de jeunesse du peintre Pascin, Beaux-Arts, mars 1932
Bouret, Jean. Pascin 20 ans aprиs, Arts, 13 octobre 1950
Brielle, Roger. Les peintres juifs, L'Amour de L'Art, juin 1933
Brincourt, André. Pascin le roi de la fête, Le Figaro, 24 février 1984
Brook, Alexander. February Exhibitions, The Arts, February 1923
Cowby, Malcolm. Pascin’s America, Broom 4, January 1923
Delteil, Joseph. Pascin. L'Art vivant, février 1931
Furst, Herbert. Art Notes Around the Galleries, Apollo, December 1937
Ganso, Fanny. Jules Pascin: An Informal Sketch, Arts, June 1956
Gauthier, Maximillian. Les Expositions , L'Art vivant, juillet 1933
Genov, Georgi. Jules Pascin and Bulgaria – in Accordance with New-Found Documents, Vardar, volume VII, Issue 5, 2001
George, Waldemar. Pascin, L'Amour de L'Art, juin 1922
Gottlieb, Aurelie. Jules Pascin, Deutsche Kunst und Dekoration, Marz 1930
Grossmann, Rudolf. Pascin, Kunst und Künstler, T. XXIV, p.149-152, 1926
Grossman, Rudolf. Pascin und die Frauen, Der Querschnitt 10/7, july 1930
Grosz, George. A Little Yes and a Big No, The Dial Press, New York, 1946
Guenne, Jacques. Pascin, L'Art vivant, février 1934
Hahn, Otto. Pascin, solitaire et charnel, L'Express, 16 avril 1982
Holitscher, Arthur. Julius Pascin, Kunst und Künstler, Marz 1911
Jedlicka, Gotthard. Eine Erinnerung an Pascin, Kunst und Künstler, Dezember 1930
Kormendi, Andrea. Pascin, The Arts, December 1930
Kormendi, Andrea. Pascin, The Art News, January 3, 1931
Lacote, René. Pascin, Arts de France, novembre 1950
Lièvre, Pierre. Présence de Pascin, L'Amour de L'Art, avril 1930
Lipot, Hermann. Pascin, Pesti Naplo, novembre 1930
Mac Orlan, Pierre. Pascin, L'Art vivant, juillet 1930
Mac Orlan, Pierre. Présence de Pascin, Arts, 13 octobre 1930
Mac Orlan, Pierre. Jules Pascin, Omnibus, 1931
McBride, Henry. Jules Pascin, The Sun, December 14, 1913McBride, Henry. Banquet by Pascin, The Dial, November 1923
McBride, Henry. Memorial exhibition of Pascin, The New York Sun, January 3, 1931
Mazars, Pierre. Pascin, magicien et désenchanteur, Le Figaro littéraire, mars 1970
Michel, Jacques. Pascin et son gynécée, Le Monde, 3 mai 1982
Osborn, Max. Pascin, Die Dame, August 1930
Roger-Marx, Claude. October 1930 – Events in the Art World. The Death of Pascin, Creative Art, October 1930
Salmon, André. Pascin. Arts et Métiers graphiques, novembre 1930
Scheffler, Karl. Die Zeichneuden Kunste in Berlin, Kunst und Künstler, Decembre 1910
Scheffler, Karl. Berliner Sezession. Die Zweiund zwanzigste aisstelung,
Kunst und Künstler, juni 1911
Scheffler, Karl. Julius Pascin, Kunst und Künstler, August 1914
Scheffler, Karl. Julius Pascin, Kunst und Künstler, Juli 1930
Steinberg, Leo. Mounth in Review. The Tragedy and Triumph of Jules Pascin, Arts, December 1955
Tériade, E. Pascin, Cahier d'art, décembre 1926
Valentiner, W.R. Modigliani and Pascin, Bulletin of the Detroit Institute of Arts, October 1930
Warnod, André. Pascin, L'Art d'aujourd'hui, p.17-20, Paris 1926
Warnod, André. Mon Ami Pascin, Arts, 13 octobre 1950
Warnod, Jeanine. Pascin: la pureté et le vice, Le Figaro, 14 avril 1982
Wattenmaker, Richard J. American Paintings in The Barnes Foundation, The Barnes Foundation, archive
Werner, Alfred. Jules Pascin in the New World, College Art Journal, 1959
Werner, Alfred. Suave Passion of Pascin, Art News, December 1955
Werner Alfred. Pascin and the Nude, Arts, January 1959
Werner, Alfred. Pascins, Puritans and Prudes, Art and News Review, 12th September 1959
Werner, Alfred. The Sensuous Art of Jules Pascin, American Artist, Dec. 1960

Каталози

Exhibition of Drawings by Jules Pascin, Berlin Photographic Company, Jan.30th – Feb. 20th, 1915, introductory note by Martin Birnbaum, New York, DeVinne Press, 1915
Exhibition of Paintings, Water Colors and Drawings by Pascin Jules, Jan.17-Feb.10,1923, Joseph Brummer Galleries, introductory note by Joseph Brummer, New York, 1923
Pascin peintures, aquarelles, dessins, Galerie Pierre, Paris, 1924
Laprade, J.Pascin, G.Pequin, Waroquier. Exposition du 21 fevrier au 10 mars 1927, Galerie Granoff, Paris, 1927
Paintings by Nineteen Living Americans, December 13, 1929 – January 12, 1930, The Museum of Modern Art, New York, 1930
Exhibition of Paintings by Jules Pascin, March 1930, M.Knoedler & Co., New York, 1930
Jules Pascin Memorial Exhibition, January 1931, Dowtown Gallery, New York, foreword by Frank Crowninshield and other notes by Henry McBride, Holger Cahill, New York 1931
Pascin: Peintures, Pastels, Aquarelles et Dessins, June 1931, Lucy Krohg Galerie, Paris 1931
Decoration by Pascin, April 1932, Pierre Matisse Gallery, New York, forward by Maurice Sachs, New York, 1932
Pascin: dessins, Galerie Lucy Krohg, Paris, 1933
Paintings and Drawings by Jules Pascin, November 1937, J.Leger & Son Gallery, London, "Epilogue" by Henry Bing, London, 1937
Exhibition of Paintings and Watercolors by Jules Pascin, February 1945, Arts Club, Chicago, 1945
Hommage а Pascin: Rétrospective Pascin, June 1945, Galerie Jan-Marc Vidal, Paris, introduction by Waldemar George, Paris 1945
Jules Pascin, 1885-1930, Musée national Bezalel, 17 mai-10 juin, Jérusalem, 1950
Pascin, Sept.22 – Oct.25, 1952, Perls Galleries, New York, 1952
Pascin, Peintures, Dessins, Aquarelles, Juin 1954, Galerie Marcel Bernheim, Paris, introduction de Pierre Mac Orlan, Paris 1954
Pascin, Nov.14 – Dec.24, 1955, Perls Galleries, New York, 1955
Pascin: 100 oil paintings watercolours and drawings from the Museum's, collection, November 1958, Musée national Bezalel, introduction by Elisheva Cohen, Jérusalem, 1958
Pascin, drawings, Washington Irving Gallery, Alfred Werner, New York, 1959
Pascin, "The Nude", Jan.-Feb., 1959, Perls Galleries, New York, 1959
Pascin, 1885-1930, Gravures, Galerie Lucy Krogh, Paris, 1960
Pascin, Portraits and Models, Nov.20-Dec.29, 1962, Perls Galleries, New York, 1962
Pascin, 1885-1930, Gravures, Galerie Lucy Krogh, Paris, 1964
Pascin: Dessins, June 1964, Galerie Yvon Lambert, Paris, preface de Paul Morand, Paris 1964
Jules Pascin, November 1965, Makler Gallery, Philalephia, 1965
Pascin, text by Tom Freudenheim, University Art Museum, Berkeley, 1966
Pascin – Watercolors and Drawings, May 2-June 2, 1967, Perls Galleries, New York, 1967
Pascin, 21 Juni bis 28 September, Haus der Kunst; 15 Oktober bis 23 November, Wiener Secession, text Gaston Diehl, München, 1969
Pascin, Bordeaux, Galerie des Beaux-Arts, 1969
Exposition Rétrospective Pascin, du 1er Mai au 14 Juin 1970, Musée d'Art et d'Histoire, preface Gaston Diehl, Genиve, 1970
Rétrospective Pascin, Fevrier 1970, Palais de la Méditerranée, preface de Gaston Diehl, Nice, 1970
Rétrospective Pascin, text Gaston Diehl, Monte Carlo, 1970
Pascin, 15 decembre 1969 – 8 fevrier 1970, Galerie des Beaux-arts Bordeaux, text Gaston Diehl, Bordeaux 1969
Pascin, October 1971, New Galleries, New York, foreword by Claude Roger-Marx, New York 1971
Pascin, Паскин 1885-1930, Musée National – Belgrade, Народни Музеи – Београд, Гастон Дийл, Владимир Кондич, Београд, 1975
Жул Паскин, изложба, София, Видин, Пловдив, София 1975
Pascin, Galerie Abel Rambert, preface de Andre Bay, Paris, 1979
Jules Pascin (1885-1930), Perls Gallery, NY, 1980
Pascin, malerier, tegninger, grafikk, 12 janv. – 9 mars 1980, Oslo Nasionalgalleriet, text Andre Bay, Oslo 1980
Pascin, Grand Palais/ Galerie Abel Rambert, Paris 1980
Pascin, Œuvre gravé, Galerie Abel Rambert, Paris, 1981
Vingt festivités, dessins de Pascin, 3 mars – fin avril, Galerie Abel Rambert, text André Bay, Paris, 1981
Pascin, 24 mars -16 mai 1982, Exposition Salle Saint-Jean, Hotel de Ville, textes Andre Bay, Gaston Diehl, Paris, Abel Rambert, 1982
Pascin. Prince des 1001 nuits, 20 avril – 9 mai 1984, Grande Galerie Odakyu, textes Georges Charensol, Atsushi Takeda, Guy Krohg, Tokyo 1984
Catalogue of Collection I, Hokaido Museum of Modern Art, Hokaido, 1987
Жул Паскин, календар, Художествена галерия при Международна фондация "Св.Св. Кирил и Методий", съставител и автор на текста Искра Траянова, София 1992
Les ateliers de Pascin et de ses amis, Hermine David, Pierre Dubreil, Per Krohg, Musée de Montmartre, Paris, 1993
Pascin 1885 – 1930, exposition presentee du 14 decembre 1994 au 25 fevrier 1995, Musée galerie de la Seita, Paris, 1994, Elisheva Cohen, Jean-Dominique Comolli, Ilya Ehrenburg, Ernest Hemingway, Ives Kobry, Pierre Mac Orlan, Paul Morand, Andre Salmon, Georges Papazoff, Janine Warnod
Pascin, gravé la nuit, 27 mars-14 guin 1997, Galerie Colbert, texte Emmanuel Pernoud, Bibliothéque nationale de France, Paris 1997
Paris in New York: French Jewish Artists in Private Collections, Jewish Museum, New York, March 5-June 25 2000, Joan Rosenbaum, Romy Golan, published by the Jewish Museum, New York, 2000
Jules Pascin (1885-1930). Important Works, Forum Gallery, New York, February 8 – March 10, 2001, Barbara S. Krulik, Waddington & Tribby Fine Art, Boca Raton, USA, 2001
Pascin. Exposition retrospective, 3 novembre – 21 decembre 2005, galerie Rambert, galerie le Minotaure, galerie Aittourarès, Paris, texts: Stephan Lèvy-Kuentz, Abel Rambert, 2005

Книги, илюстрирани от Паскин

Heinrich, Heine. Aus den Memoiren des Herrn von Schnabelewopski, Bruno Cassirer, Berlin, 1910
Ein Sommer, Bruno Cassirer, Berlin, 1910-1912г
Levy, Rudolf. Die Lieder des Alten Morelli, Flechtheim, Berlin, 1922
Stein, Gertrude. Have They Attacked Mary, He Giggled, New York, n.d.
Morand, Paul. Fermé la nuit, N.R.F., Paris, 1923
Mac Orlan, Pierre. Abécédaire des Filles et de l'Enfant chéri, Jonquières et la Fanfare de Montparnasse, Paris, 1924
Warnod, André. Trois petites filles dans la rue, Jonquières de Fanfare de Montparnasse, Paris, 1925
Mac Orlan, Pierre. Aux lumiéres de Paris, Crès, Paris, 1925
Salmon, André. Frère Lebel notre art dément, Jonquières, Paris, 1926
Salmon, André. Vénus dans la balance, Quatre chemins, Paris, 1926
Salmon, André. Tableaux de Paris, Émile Paul, Paris, 1927
Doréme, Tristan. La verdure dorée, Paris, 1927
Perrault, Charles. Cendrillon, Trémois, Paris, 1929