Това е единствената публикация
на изследването за художника Жул Паскин.
За улеснение на читателя отделните глави
са представени като последователни документи.
Виж Архив на блога.

Всички цитати и позовавания на текста
да стават по установения
от Закона за авторското право ред.

4.12.2009 г.

Кореспонденция с Джон Куин

27 май 1916

Уважаеми г-н Куин,
Съжалявам, че не бях в ателието си, когато сте пратил писмото. Чаках между 5 и 6, но вероятно Вие сте очаквали отговор. В събота следобед ще съм в ателието си между 3 и 6, но Вие вероятно имате по-важни неща за вършене отколкото да ме посетите.
Искрено Ваш,
Паскин

23 E 14-та улица
етаж 3, стая 14
Ню Йорк
* * *



Уважаеми г-н Куин,

Извинете ме, че още не съм изпратил рисунките и картините. Тези дни направих някои нови офорти и ще има отпечатъци в началото на следващата седмица. Мисля, че ще бъдете доволен да имате и тях. Няма да замина от Ню Йорк преди края на следващата седмица. Ще получите всичко в средата на следващата седмица. Ще ви информирам няколко дни преди да ви посетя.
Искрено ваш,
Паскин

21-ва улица-запад, № 14б
Ню Йорк
* * *

2 ноември 1916[1]
Хавана

Уважаеми г-н Куин,
Предишният ден, денят на изборите, всички улици край местата за гласуване бяха затворени от военни и промъкването през градския лабиринт беше много трудно, така че реших да остана следобед в къщи и тъй като не съм виждал американски вестник от 3 седмици, купих Sunday Times. Преглеждайки арт-новините, с удивление открих, че имам офорти в изложба на Клуба по офорт в Монтрьос (Ню Йоркска галерия – б. пр.). В последното си писмо Кун споменава нещо за подобна изложба, но не казва, че г-н Дейвис и дори аз трябва да излагаме там. Ако това са отпечатъци на офортите, които вие притежавате, всичко е наред и аз съм удовлетворен. Надявам се, че това не са отпечатъците, които пратих на г-н Дейвис. Преди да напусна Ню Йорк, говорейки с г-н Дейвис за моите графики, аз му казах, че ще му пратя някои. Но тъй като нямах време да направя нови отпечатъци и тъй като избрах за вас най-добрите, аз можех да му пратя само лоши отпечатъци, предимно на замърсена хартия и без никакви краища. Пратих му ги само, както обясних на Кун, за да спазя обещанието си. Така че в случай, че Монтрьос е наел отпечатъци от г-н Дейвис, ще ви бъда много задължен ако ги смените с някои от вашите. Съжалявам, че ви създавам проблеми, но съм сигурен, че това може да бъде направено без големи притеснения, тъй като вие само трябва да пратите портфолиото с вашите отпечатъци на Монтрьос , който може да сложи графиките, от които се нуждае, в рамките. Преди да дойда в Хавана бях няколко дни в Isla de Pinos. Тук страната е много плоска, както във Флорида, на някои места с красиви планински вериги, които изглеждат много странно и без всякаква връзка с общия вид на острова. Като цяло гледката край планините и реките е много приятна. Особено Nueva Gerona, където се бях установил, стар град в испански стил с униформено гладки каменни къщи и колиби с покриви от палмови листа и палмови дървета срещу голямата планина, е, в тази тропическа светлина, прекрасно място, особено защото поради климата тук не могат да се видят практичните ready-made американски къщи, които могат да се видят навсякъде другаде. Присъствието на много северно-американци тук се забелязва по табелите на магазините и по салуните, които, изградени в тези солидни къщи, изглеждат много смешно с техните дискретни малки летящи врати и даже с американските зали за обед, където човек може, седейки на бара, да се храни срещу горяща печка с въглища. На някои това може да напомня за дома, но в тропиците е сензация.
Искрено ваш,
Паскин
Тъй като настоящият ми адрес може скоро да се промени, този е по-сигурен: Т. Паскин, Маями (Флорида) 205 – 10-та улица (Честър)

* * *

28 февруари 1917

Уважаеми г-н Куин,
Кун вероятно ви е казал, че вече съм в Ню Йорк. Установих, че много харесвам Ню Йорк, но в сегашния момент съм недоволен, тъй като жадувам да се захвана с живописта, а досега не съм намерил ателие или удобно място за тази цел. Много ще се радвам да се срещнем и очаквам да кажете и на Кун някоя вечер като имате време, но вероятно Вие сте много зает в момента.
В последното си писмо Вие ме питате дали не искам чек. Тъй като мразя да говоря или да пиша по парични въпроси, не толкова от “сантименталност в бизнеса”, но просто защото мисля, че това е отегчително и както изглежда не много важно за мен, и тъй като можах да заема парите, от които се нуждаех, досега не съм искал от Вас. Заради всички тези задължения и поради факта, че скоро ще остана съвсем без пари, сега имам нужда от 800 долара. Ако предпочитате, може да са 500 сега и другите преди края на месец март.
Тъй като така и така пиша по тези въпроси и бидейки в невъзможност да получа пари от чужбина, ще Ви бъда много задължен ако ми съобщите дали това е удобно за Вас и дали ще мога да взема остатъка от 1500-те да речем 300 и 400 през май и юни.
Един френски писател, който е в момента тук по правителствена линия и е близък приятел на всички френски художници, представени във Вашата колекция, би искал много да я види. Ако това е приемливо за Вас (той вероятно ще остане в Ню Йорк през целия март), може да определите с Кун една вечер и ние ще дойдем при Вас.
Искрено Ваш,
Паскин

98-ма улица-запад, № 40
* * *

6 март 1917[1]

Уважаеми г-н Куин,
Вчера получих Вашето писмо заедно с чек за 800 долара. Ще бъдем много радостни да приемем Вашата покана за четвъртък вечерта. Адресът на г-н Роше (Henri-Pierre Roché, който по-късно става съветник на Куин във Франция – б. пр.), френският писател, е 12-та улица-запад, №77, тел. Челси 8127. Кун каза вчера, че ще Ви позвъни, за да уточни времето, по което ни очаквате и после ще се свърже с Роше и мен.
Най-накрая намерих едно място на авеню Медисън 578, което ще наема за студио и апартамент. Не е нито идеално студио, нито истински апартамент, но ние сме толкова уморени от наготово мебелирани апартаменти, че смятам, че ще се чувстваме добре в него за останалото време.
Искрено Ваш,
Паскин

До 15-ти март: 98-ма улица-запад, № 40

* * *

15 юни 1917[1]

Уважаеми г-н Куин,
Преместих се преди няколко дни и Ви изпращам новия си адрес.

Обещахте ми да получа остатъка в размер на 700 долара на 15-ти май и 15-ти юни. Ще ви бъда много задължен ако ми изпратите остатъка до 15 май.
Искрено ваш,
Паскин

66-та улица-запад, № 138

* * *

Уважаеми г-н Куин,
Получих чека Ви за 300 долара. Моля да ме извините, че досега не съм Ви изпратил разписка.
Смятам да стоя през цялото лято в Ню Йорк и, разбира се, ще бъда много поласкан ако един ден си направите труда да ме посетите. Тъй като понякога прекарваме деня навън, много бих искал ако решите да дойдете да ме уведомите един ден предварително.
Искрено Ваш,
Паскин

66-та улица-запад, № 138

* * *

август 1917 г.

Уважаеми г-н Куин,
Това писмо вероятно ще ви изненада и може да ви се стори странно. Аз самият нямам опит в писането на подобни писма, но аз съм убеден, че ще разберете мотивите и необикновените обстоятелства, които ме заставиха да го напиша.
Когато се върнах в Ню Йорк миналата зима имах намерение да намеря някого, който да се грижи за моите работи, така че да имам по-постоянен пазар. До преди една година аз получавах доста редовно средства от моя брат от чужбина, не от негови пари, а от моето наследство, за което той се грижи. Но сега от 15 месеца не съм получавал запис и тъй като нямам никакви новини от него, сигурен съм, че причина за това е войната и по-специално британската цензура, която ме отряза от тези средства. Но благодарение на вас аз съм все още се издържам от картината, която купихте миналата година и не трябва да се тревожа за настоящето, но намирам за недискретно и не за мое право да продължавам да разчитам на вас, тъй като вие вече ми помогнахте така щедро и реших, че трябва да се замисля повече за практическия успех.
Но вече обратно в Ню Йорк, аз започнах да работя отново и отново се поддадох на своята индиферентност и мързел по отношение на практичните неща. Дилъри, които срещам, като г-н Даниелс или г-н Бирнбаум биха искали да видят моите нови работи, но в тази дилема и като още не съм решил какво да правя, чувствам за мое задължение по отношение на продължаването на артистичното ми развитие и по отношение на няколкото души, които до тази момент споделят интерес и увереност в моите работи, да направя всичко необходимо, за да избегна тази стъпка.

Тъй като напоследък имам възможност да ви виждам много рядко, нямам представа дали интересът ви към моите работи е още жив и ако вие не го чувствате така, вече направихте достатъчно за мен.
Гордея се, че никога не ми се е налагало да направя нещо низко, долно и срамно, за да продавам работите си и може би това писмо ще бъде оценено най-малкото като недискретно, но от една страна, аз съм убеден, че вие виждате причината за тази моя постъпка. Бих искал да ви попитам, дали можете по принцип, след като отново видите моите работи и ако ги харесате, и само от интерес към изкуството ми, да ми помогнете да го развия (но не просто като помощ) да се съгласите да ми дадете възможност да имам повече време за работата си в размяна на картините и рисунките, които ще изберете.
Аз все още имам (благодарение на вас) възможност да продължа сам до края на октомври, но бих искал да получа вашия отговор (по принцип), тъй като скоро трябва да взема решение, но ако вие решите да видите работите ми, аз бих предпочел да ви ги покажа в ателието, което мога да наема следващия месец и където вие ще можете да погледнете повече неща на спокойствие както в предишните ми квартири.
Моля, не се притеснявайте да ми кажете ако нямате намерение да приемете на сериозно моето писмо, тогава само бих искал да ви помоля да не казвате на никого за него. Сигурен съм, каквото и да мислите за мен, вие сте достатъчно щедър ум и няма да отсъдите погрешно това писмо, но не бих искал да бъда разбран накриво от другите.
И, преди всичко, извинете ме, че ангажирам времето ви с толкова лош английски.
Много искрено ваш
Паскин

66-та улица-запад, № 138

* * *

Г-н Жул Паскин
66-та улица-запад, № 138
Ню Йорк

25 август 1917

Скъпи ми Паскин:
Бях за десет дни извън града, с изключение на миналата събота, когато бях в офиса между пътуването до Вашингтон и ходенето ми до Чикаго и бях толкова зает, че докато не седнах да вечерям не се бях сетил, че не съм обядвал. Когато се върнах, заварих твоето писмо. Прочетох го много внимателно. Разбирам съвсем ясно твоята гледна точка. Не се учудвам на съпротивата ти да се включиш в илюстраторския бизнес, тъй като в по-голямата си част тук тя се прави евтино и на лоша хартия.

Много ще се радвам да погледна работите ти някоя сутрин следващата седмица. Моля, не се притеснявай да ми ги показваш в ателието си. Освен ако ти наистина искаш и се нуждаеш от ателие, не наемай такова само, за да ми покажеш картините си. Аз съм свикнал да гледам картини на пода, в големи стаи, в малки стаи, в стаи за рисуване и дори в бани. Така че няма нужда да мислиш за ателие единствено заради мен.
Ще те уведомя, когато реша да намина в някоя от близките утрини. От доста време насам парите ми са намалели. На първо място, преди няколко години, направих една глупава покупка на място в провинцията, където бях ограбен и загубих хиляди долари. В първите години на войната трябваше да заема пари на различни хора. Сега това е спряно. Само че миналия ден заех на един мой познат адвокат 250 $. Кълнях се да не му давам пари на заем и ще се проклинам още повече, когато не ми ги върне. Платих стотици долари за френско изкуство откакто войната започна, които се превърнаха в хиляди. Но сега с това е свършено. От една страна направих това от принципни съображения, главно защото харесвам работите, но също от части защото чувствах, че е патриотично да се помогне на тези художници, много от които се борят за свободата на техните страни; хора като August Chabaud, чийто брат беше убит във Вердюн; Дюфи, който беше на фронта почти през цялото време; Сегонзак и другите.
Така че ако стигнем до взаимно разбирателство, аз бих искал да бъда честен от самото начало, че ще трябва да вземеш предвид времената, в които живеем и да направиш това, което накратко бих нарекъл военни цени. Разбира се, ще дискутираме това, когато се срещнем.
Естествено твоето писмо ще бъде конфиденциално и няма да се разгласява на никой. Никога не бих споменал такова лично писмо на когото и да е, дори да не ме беше помолил за това и няма опасност да отсъдя погрешно или да разбера неправилно твоята гледна точка.
След някой и друг ден, една сутрин през следващата седмица ще ти пратя няколко реда, с които да те известя кога ще намина.
Искрено твой
Джон Куин

* * *

26 октомври 1917[1]

Уважаеми г-н Куин,
Вероятно се чудите защо задържам тези картини толкова дълго. Ще ги пратя преди събота. Причината да ги задържа толкова дълго е,че все още исках да поработя по голямата картина.
Работя върху тази картина откакто я започнах през април, повече от която и да е друга, която някога съм правил, и може би по тази причина сега ми е невъзможно да я преценя. Понякога смятам, че е много добра, друг път ми изглежда незадоволителна. Може би има нужда от рамка, за да се прецени по-добре, също и светлината в моя апартамент не е подходяща за този формат картина.
Аз самият мога да преценявам работи, които съм направил преди една или две години, надявам се да греша. Така или иначе, в момента не мога да работя повече по тази картина. След като я избрахте, мисля, че трябва да я харесвате, но ако сега или след известно време имате някакви съмнения за приноса на тази живопис, можете да ме уведомите преди следващото лято, тогава ще я взема обратно и срещу 600-те долари ще можете да изберете нещо друго. Предлагам Ви това по, според мен, много необичаен начин, продавайки Ви напоследък картини, след като сам съм ви ги предложил.
Ние трябва да напуснем апартамента този месец и ще прекараме 10 дни или седмица в същите обзаведени стаи под наем преди да се отправим на юг.
(...)

* * *

6 януари 1918

Жул Паскин
Хотел Patin
Ул. Свети Чарлс 743
Нови Орлеан, Луизяна

Скъпи ми Паскин,
Получих писмото ти от Нови Орлеан на 20-ти декември. Радвам се, че успях да помогна с оглед на ситуацията с тайните служби. Мисля, че това, което казах на инспектора управи нещата и се надявам, че ти и го-жа Паскин не сте се разстроили много. Много германци са били криминални конспиратори. Иска ми се много тях да бяха застреляни. Те бяха толкова брутални, така чудовищни в тяхната криминална конспирация, че естествено някои невинни германци, както мъжа, на който ти се позова, трябва да страдат заедно с другите или да бъдат изложени на неудобства. Не мога да изпитвам съжаление за неудобствата на нито един германец в тази страна, защото ако те искат да обвиняват някого, трябва да обвиняват техните брутални, мерзки, криминални конспиратори, които направиха заговор срещу сигурността в тази страна и човешкия живот, виновни за отвратителните престъпления на палежи, конспирации, убийства, изгаряне на растения и фабрики, унищожаване на собствеността на милиони и на човешкия живот на хиляди.
Радвам се, че случаят не те засегна.
Надявам се, че си получил обратно писмата и пликовете, които мъжът е взел от теб хотела.
Радвам се, че си получил 750-те долара, а жена ти – 50-те.
Кажи на госпожата да не се тревожи за цената, която платих за картината. Още не съм имал възможност да отида до галерия Дениълс. Но ако тя настоява, кажи й, че ще бъда доволен да избера при следваща възможност една от картините й, както ти предложи.
Буржоа ми писа преди две седмици по друг повод и една сутрин аз се отбих в галерията му на път към зъболекаря Той ми показа шест или седем маслени картини от теб. Две то тях харесах много, малката, с жената в бяло, и по-голямата с конете, които се спускат по хълма или по-пътя с конски каруци. Ако Буржоа не продаде тези две картини на предстоящата изложба, имам интерес да ги запазя, но тези цени, имайки предвид войната и всичко друго, са извън дискусия.
Ще върна както го наричам джуджето-статив на мъжа от авеню Колъмбъс, чиито име и адрес ти ми даде, така че статив с нормален размер ще бъде на неговото място, когато ти се върнеш.
Ще се радвам да ти предоставя толкова време колкото имаш нужда за друг шанс за портрет. Аз наистина съм много търпелив човек и добър седящ.
Надявам се това писмо да те намери и че по това време ти ще имаш хубава квартира. Имахме десет дена ужасни студове тук, но сега това свърши. Диктувам това писмо в моя апартамент в неделната утрин на един перфектен, брилянтен, златист зимен ден. Яздих вчера сутринта в парка около час и тази сутрин за около час и половина ...

* * *

26 март 1918[1]

Уважаеми г-н Куин,
За нас беше удоволствие да разберем от последното писмо на г-н Къртън, че вие се възстановявате успешно и се надявам това писмо да ви намери в добро здраве. Мога да си представя как освен вероятното физическо неразположение, е трябвало да страдате, че сте привързан на леглото и далеч от Вашата работа. Съжалявам много, че по това време трябваше да пиша на г-н Къртън, молейки го за парите за моите картини, но трябваше да го направя, защото спестяванията ми почти свършиха. В края на април ще имам изложба в галерия Буржоа заедно с Глез и би трябвало да се подготвя добре от гледна точка на рамки и др. , както и да се върна в Ню Йорк в края на този месец.
Тъй като по времето на получаването на това писмо, никакви средства не са ми били изпратени, бих искал да Ви помоля да ми пратите 150 долара в банкноти в плик, защото парите, които са ми останали, не са достатъчни за пътуването и плащанията за различни неща.
Съжалявам, че трябва да Ви безпокоя с това.
(...)
Тогава Ви писах, тъй като не съм имал честта да ме посетите от пролетта на 1916 г. и също на бившия служител и представител на брат ми в Антверпен, който сега е във Флорида, на който казах за задаващите се парични проблеми, също писах и до представителя на брат ми в Ротердам, фирмата М. Eugers (с представителства в Хъл, Англия и Лондон), молейки за полагащите ми се пари или ако не са чули нищо за моето семейство от дълго време – за заем. Нямах големи очаквания в тази посока, след като нямах вести от там от толкова дълго време. Но отговор все пак дойде и аз получих копие от писмото и чек за 1200 долара. Оригиналното писмо е пратено през средата на ноември, вероятно е стигнало Ню Йорк точно преди аз да замина от там и много вероятно е източникът на всички мои беди по това време, тъй като този относително висок чек, изпратен до полунезаконната ми по това време квартира, вероятно е предизвикал подозрение. Сега не мога да осребря чека, тъка като нямам банкова сметка и никой, който да гарантира за мен тук. Имам само спестовна книжка.
(...)
Дали би било също така възможно да гарантирате за бизнеса на брат ми, наследил фирмата от баща ни Маркус Пинкас, един от най-известните износители на зърно от областта на долни Дунав с филиали в Букурещ и Браила в Румъния и в най-известните дунавски пристанища в Румъния и България. Парите, които получавам, трябва да отбележа, са от моята собствена част от бащиното наследство, на което брат ми е попечител. Не знам дали Ви е необходимо да знаете всичко това, за да ми помогнете да осребря този чек, но ще Ви бъда много задължен ако направите всички тези проучвания за моя сметка. (...) Междувременно ще съм Ви много задължен ако ми изпратите тези банкноти от 150 долара в плик.
Жена ми няма много голямо желание да се връща в Ню Йорк, но едновременно с това вече се наситихме и на Нови Орлеан. (...)
Искам да ме извините, че Ви безпокоя в момент, когато определено имате нужда от почивка и вероятно нямате време дори за Вашите собствени дела, с моите проблеми.
Искрено Ваш,
Паскин

530 Royal Street
Нови Орлеан

* * *

23 април 1919

Уважаеми г-н Куин,
Последното писмо от Вас беше около Коледа и аз не Ви отговорих, тъй като ми беше невъзможно да продължа всякакви отношения с Вас във връзка с всички клевети, злословия и обиди, които стигнаха до мен, защото Вие си интересувахте или поне така изглеждаше, от моята работа и също купихте някои от моите картини и рисунки. Освен другите по-малко нараняващи забележки и инсинуации, честите намеци за моите “високи” цени, аз дори чух някакви приказки за “слагане на цени по-високи от на другите клиенти”. За моите работи искам цени, каквито са актуални в момента за един или друг формат и това са доколкото знам цените, които художници с не толкова голяма известност като мен, като Зак и другите, са получили на Армъри шоу. Освен това аз не оценявам картините си, а искам парите, които са ми необходими в момента на продажбата. Не смятам, че е достойно да се продават рисунки на цената на обувки или панталони, бих предпочел да мина без тези неща.
Чух само преди година, че картини на такива велики художници като Дерен и другите са продадени на цени много по-ниски от тези, които аз исках. Но тогава това е само предимство за тези художници, той като човек естествено ще купи по-добрия автор особено ако може да получи картините му на по-ниска цена.
Често са ми казвали, че мога да продавам много повече, ако намаля цените, но аз никога не съм имал амбицията картините ми да са във всеки дом.
Също така, не принадлежейки на никой търговец на картини, менажер, асоциация или нещо друго подобно, аз съм свободен да определям такива цени, които ме устройват, както и любителят е свободен да ги купи или не.
Няколко пъти съм бил молен от хора, които искат да купят нещо, но знаейки че те няма до похарчат повече от 50 долара за рисунка, съм предпочитал ... (неясно – б.пр.).
Две или три мои малки скици са били продадени на търг на един от банкетите на клуба Пенгуин. Тъй като не съм присъствал, не помня цените, те, разбира се, вероятно са били ниски и използвани, за да се купи пиене или за други клубни дела.
Имаше също така няколко мои офорта, продадени преди няколко години от Монтрьос на съвсем, по мое мнение, честни цени.
Току що научих от г-н Дениъл, че е продал две рисунки (на цени по 150 долара средно), но той ми обеща, по моя молба, да ги вземе обратно от купувача и да ми ги върне. Това е всичко, което знам. Това е продадено то моите неща. Вероятно някой Ви е казал, че аз съм продавал на цени по-ниски от тези, които искам от Вас (откакто съм в тази държава), тогава това е една от многото, многото лъжи, които циркулират за мен.
Може би е инсинуация, че Вие не сте купили мои работи по свой собствен избор, когато Ви писах преди две години по времето, когато имах нужда от пари, да дойдете и да видите нещата ми, но преди Вие често отбелязвахте, че Вие самият искате да го направите и аз също поставих така нещата в писмото да Ви е много лесно да откажете или да намерите някакво извинение и да не купите нищо. Никога не ми се беше случвало преди да моля някой да купи нещо и, правейки го, аз по-скоро чувствах, че Ви се доверявам. Със сигурност нямаше до отида при всеки с подобна молба дори и да знам че той би се почувствал поласкан от това. Относно цените ми аз трябва само да кажа, знаейки всичките проблеми и клевети, които това ще ми донесе... Не Ви пиша това писмо, за да се оплаквам от каквото и да било, нито за да Ви дам предхождащите обяснения.
Оскърблението и фалшът стигат до ниво на гротеска и фарс. Наистина повече не мога да се тревожа и щастливо да забравя неприятните неща много бързо и скоро

Решен вече да не показвам и да не продавам нищо, исках само да предложа преди да си тръгна от тук, следното: ако мислите, че картините и рисунките, които сте купили от мен, не си струват цената, която сте платили за тях, или ако мнението Ви за тях се е променило или ако Вие сега не ги искате така, както когато ги купихте, тогава ще бъда много доволен ако ми дадете шанса, веднага когато се върна в Европа и веднага когато съм наясно с нещата си (никога не знам нищо за моята лична съдба) да Ви върна парите, които сте платил за картините. Наистина ще бъда много доволен да получа някои от тях обратно. Не трябва да приемате това като инсинуация, че любител от Вашата класа не знае какво купува, но аз наистина не искам да оставям впечатлението, че “слагам нещо отгоре” за Вас или Ви взимам пари, които могат да отидат при по-заслужили художници.
Вие ме питате също така във Вашето писмо дали мога да продължа Вашия портрет. Смятам, че тази портретна скица е ужасна и аз ще Ви бъда много задължен ако я унищожите. Трудността да нарисувам Вашия портрет не се състоеше в някакви трудни пропорции и израз, но просто защото предварително знаех и чувствах, че не сте типаж, който мога да направя. ... художници и също фотографите вероятно няма да са на същото мнение, но аз смятам, че портретите трябва да се правят отвътре навън (не знам как да го кажа по-добре) и че художникът както актьорът (макар и малко по-различно) трябва да приеме ролята на своя обект. И вие със сигурност сте типът, с който аз най-трудно бих се персонифицирал.
Сигурен съм, че ако имам повече случаи, мога да рисувам млади хора и деца също толкова добре както повечето художници и съм направил много добри работи (наистина нарисувах много такива в чужбина), но с някои зрели хора аз вече знам предварително, че ще се проваля и това знание превръща рисуването дори на скица или копиране на човека в невъзможност. Аз не би трябвало да приемам от любезност да рисувам нещо, което няма да стане добре.
Искрено Ваш,
Паскин

58-ма улица-запад, №342

Съжалявам, че се отнесох с момчето, което донесе Вашето съобщение, толкова зле, но обстоятелствата и опитът ме карат да бъда по-скоро груб с хората, имайки толкова лош опит с някои, с които съм бил прекалено любезен. Вие отбелязвате във Вашето писмо, че той е “само служител”, Аз наистина никога не съдя хората по тяхната позиция нито дори по техните заслуги, но само по начина, по който ми изглеждат и той е със сигурност симпатичен човек.

* * *

25 април 1919
Жул Паскин

58-ма улица-запад, №342
Ню Йорк

Уважаеми г-н Паскин,
Получих писмото ти в моя апартамент миналата вечер.
Изненадан съм от написаното. Доколкото знам, твоят намек за “клевети, злословие и оскърбления”, които моите откупки на твои картини и рисунки са предизвикали, са пълна мистерия за мен.
Ако не отговаря на твоето писмо ще излезе, че допускам тези намеци, които се отнасят до мен, да се верни. Ако отговоря, ще излезе, като че ли отричам нещо, което знам. Всъщност нямам никаква представа за какво става дума.
Никога не съм правили никакви “забележки и инсинуации или намеци за твоите “високи цени””. Ако такива намеци са били “обичайни” и ако ти си чул “дори и дума за слагане на по-високи цени”, такова изказване никога не е дошло от мен или е произлязло от мен. Ако искам да говоря, имам навика да говоря за себе си. Никога не се отдавам на арт-бъбрене или на арт-клюкарстване и “дребното политиканстване” за изкуство или артистични движения ме отегчава до смърт. Доколкото си спомням, не съм дискутирал твоите цени с никого. Прерових паметта си за каквото и да е изказване, което би могло да се изопачи в някакво изявление от моя страна, че цените ти са много високи. Спомням си преди няколко години (говоря по памет), че минах покрай галерия Буржоа и той ми показа шест-седем или повече твои картини. Те не бяха в изложба. Той каза, че очаква да ги покаже в изложба. Той самият, а не аз, повдигна въпроса за цените и директно каза, че е искал други картини. Може би съм отбелязал, че някои от цените изглеждат високи, но не мисля, че съм го направил. Мисля, че той самият каза, че някои от цените изглеждат високи, но че ти самият ще дойдеш скоро и че цените са там за потвърждение. Дори да бях казал, че цените са високи, това не е престъпление и не може да рефлектира върху теб. Но не мисля, че съм го направил. Много бих искал да чуя мнението на Буржоа за това какво съм казал, ако той си спомня нещо. Често казвам, че работите на някои американски художници, чиито неща никога не бих купил, защото не ме интересуват, имат абсурдно високи цени, но аз никога не купувам картини с комерсиален инстинкт или с оглед на цената като определяща мотивация.
Ти предполагаш, че вероятно са ми казали, че си продавал работи на “по-ниски цени отколкото тези, които искаш от мен”. Никой не ми е казвал подобно нещо, нито аз някога съм разговарял на подобна тема с някого. Този проблем не ме интересува. Всяка сделката с всеки художник е според мярката му. Никой не може да бъде съден от другия, нито може такава инсинуация да ми бъде преписана.
Никога не съм “инсинуирал, че съм купувал неща не по мой избор.”
Припомняйки си случая, без да гледам кореспонденцията, ти ми написа съвсем честно преди няколко години, предлагайки ми твоите неща, и аз посрещнах твоето предложение с подобна честност. Никога не съм намеквал, че тази покупка не е по мой собствен “избор”. Ти имаше идеалното право да направиш предложение и аз имах идеалното право да го приема или отхвърля. В една част от писмото си ти казваш, че не пишеш това писмо “за да се оплакваш за каквото и да било” и след това се обръщаш към “унижението и лъжата, които стигат до гротескност и фарс.” Отново, тези изявления са пълна мистерия за мен.
Ти предлагаш, ако чувствам, че картините, които съм купил от теб “не струват това, което съм платил за тях”, или “ако моето мнение за тях се е променило”, или “ако наистина не ги искам независимо, че съм ги купил”, тогава ти ще бъдеш доволен когато се върнеш обратно в Европа и т.н. да ми пратиш пари, ако ти върна картините. Не разбирам какво те кара да правиш това предложение. Никога не съм имал подобен случай с друг художник и не бих го направил и с теб.
Когато имахме последната сделка, ти ми продаде между другото една голяма картина, озаглавена ако не се лъжа “Пейзаж с фигури”. Ти каза, че си я носил със себе си достатъчно дълго време и че аз мога да я заменя по всяко време. Мислех си за това когато ти писах писмо преди година и нещо – може би когато беше обратно тук миналата есен (времето е много смътно понятие за мен), че аз може би мога да сменя тази голяма картина за някоя друга работа или работи от теб. Имаше две картини сред тези, които Буржоа ми показа, които харесах. Едната беше картина не толкава голяма колкото “Пейзаж с фигури”. Беше по-светла като колорит. Сюжетът беше няколко мъже в каруца с коне, вървящи надолу по хълм. Харесах тази и още една от работите, които Буржоа имаше, много.
Първоначално когато прочетох писмото ти, реших, че е резултат от “нерви”, или е написано от човек, който прекалено се самоанализира; или че не си се чувствал добре. Имало е моменти, в които вероятно аз съм бил неразумен и съм виждал нещата от погрешната им страна. Но ти трябва да имаш нещо предвид, за да ми пишеш по такъв неясен начин. Ако искаш да загатнеш, че съм правил изявления от типа, който цитираш, тогава ще кажа, че си в голяма грешка. Ако имаш предвид, че други правят подобни изказвания, тогава ще кажа, че не отговарям за тях и не мога да кажа повече освен ако ти не искаш да ми дадеш конкретните факти, които си имал предвид когато си писал.
Обръщайки се назад, без копията на писмата пред мен, пишейки изцяло по памет, моите спомени са, че когато чух, че си се върнал миналата есен аз ти написах едно или две сърдечни писма, независимо че бях принуден да отложа за по-късно една или две среща с теб, което беше неизбежно.
Относно твоите картини, аз разбира се, няма ....(не се чете – б.пр.)
Сега ти отговорих изчерпателно и вероятно прекалено дълго. Ако искаш да разговаряш по тези въпроси с мен, ще се радвам да те видя. Забелязах, че си се преместил и сега не си далеч от мен.
Надявам се, че мадам Паскин е добре и че двамата сте избегнали грипа през тази зима.
Искрено твой
P.S. Още си спомням с признателност твоята мъдрост и чувствителност, когато ми се обади в апартамента наскоро след като се бях върнал от болницата и изказвайки веднъж или два пъти, че не би искал да ме задържаш дълго, защото аз може би съм уморен. Това беше мъдър акт от твоя страна, който беше необичаен и който в състоянието, в което бях аз, наистина приех с признателност. Взимам го като доказателство за твоята чувствителност и мъдрост и съм много признателен. И не съм го забравил.

Джон Куин

* * *

16 юни 1919

Уважаеми г-н Паскин,
На 25-ти април 1919 г. Ви написах писмо в отговор на вашето писмо до мен от 23 април 1919 г. Изглежда не сте намерили за нужно да ми отговорите. В писмото си от 25-ти април, относно голямата картина “Пейзаж с фигури”, аз написах, края на стр. 3:
“Ти каза, че си я носил със себе си достатъчно дълго време и че аз мога да я заменя по всяко време. Мислех си за това когато ти писах писмо преди година и нещо – може би когато беше обратно тук миналата есен (времето е много смътно понятие за мен), че аз може би мога да сменя тази голяма картина за някоя друга работа или работи от теб.”
И на страница 5 от писмото ми от 25-ти април, аз казвам:
“В сметката ти има баланс от 600 долара от нашата последна сделка. Това беше цената на голямата картина “Пейзаж с фигури”, която формира част от сделката. Това е единственото от твоите неща, които искам да сменя или да върна. Аз все още чувствам, че бих искал да погледна някои от другите ти картини и вероятно можем да постигнем съгласие за тази смяна. Но ако не искаш да приемеш това предложение, тогава аз ще ти пратя картината обратно и това ще прекрати сделката. Твоята цена беше точно 600 долара, които все още ти дължа. Живеейки с твоите картини, това е единствената, която бих искал да сменя или върна. Когато ми я донесе, ти ми каза, че мога да я върна по всяко време или да я сменя и за улових, че по това време и ти не беше много доволен от резултата. Не съм дискутирал това предложение с никой друг.”
Нямайки отговор на моето писмо до теб, нищо друго не ми остава освен да върна спомената картина “Пейзаж с фигури”, което ще направя утре сутринта. Това слага край на сделката и приключва въпроса с 600-те долара.
Твой,
Джон Куин

Няма коментари:

Публикуване на коментар